Младият мъж беше достатъчно интелигентен, наивен и идеалист. Не, графинята действаше внимателно чрез заплетени дипломатични интриги. Имаше врагове и недоброжелатели — разбира се! Това беше загатнато така, че младият американец да почувства живота от старите времена, а графинята да бъде централната фигура — извисена и аристократична, приятелка на съветници и принцове. Личност, достойна за романтична преданост.
— И винаги е била заобиколена от съпернички — продължи топло младият човек. — Невероятно е, но никога не е успяла да открие жена, която да й бъде истинска приятелка. Жените са били против нея през целия й живот.
— Вероятно — изрече мистър Сатъртуейт.
— Не е ли скандално? — горещо възкликна Ръдж.
— Н-н-не… — промълви замислено мистър Сатъртуейт. — Не мога да преценя. Жените си имат собствени стандарти, нали знаете. Те трябва сами да се оправят помежду си.
— Не съм съгласен с вас — възрази сериозно Ръдж. — Едно от най-лошите неща в днешния свят е недоброжелателството между жена и жена. Познавате ли Елизабет Мартин? Ето, тя, например, е напълно съгласна с мен на теория. Често сме обсъждали заедно. Тя е още дете, но възгледите й са правилни. Щом се стигне обаче до практическа проверка, не е по-добра от всички други жени. Обяви се против графинята, без да знае нищичко за нея и не иска да ме чуе, когато се опитвам да й разкажа. Никак не е хубаво, мистър Сатъртуейт. Аз вярвам в демокрацията… а какво е тя, ако не братство между мъжете и сестринство между жените?
Той замълча с мрачен вид. Мистър Сатъртуейт се опита да си представи някакви обстоятелства, при които би могло да се породи сестринско чувство между графинята и Елизабет Мартин, но не успя.
— А графинята, от друга страна — продължи Ръдж, — искрено се възхищава от Елизабет и я смята за много очарователна. Какво показва това?
— Показва — отвърна сухо мистър Сатъртуейт, — че графинята е живяла доста по-дълго от мис Мартин.
Думите му предизвикаха неочаквана асоциация във Франклин Ръдж.
— Знаете ли на колко години е? Тя ми каза. Доста честно от нейна страна. Мислех, че е на двадесет и девет, но тя сама ми довери, че е на тридесет и пет. Не изглежда на толкова, нали?
Мистър Сатъртуейт, чиято лична преценка за възрастта на дамата се колебаеше между четиридесет и четири и четиридесет и девет, само повдигна вежди.
— Бих ви предупредил да не вярвате на всичко, което ви казват в Монте Карло — промърмори той.
Имаше достатъчно опит, за да знае, че е безсмислено да спори с младежа. Франклин Ръдж беше обхванат от духа на рицарството — нямаше да повярва на никое твърдение, което не бе подкрепено с авторитетно доказателство.
— Ето я и графинята — каза момчето, ставайки.
Тя се приближи към тях с ленивата грация, която така й подхождаше. Скоро и тримата седяха заедно. Държеше се много мило към мистър Сатъртуейт, но някак разсеяно. Ласкаеше самолюбието му, като го питаше за мнението му и го приемаше за неоспорим авторитет по живота на Ривиерата.
Всичко беше добре замислено. Бяха минали едва няколко минути и Франклин Ръдж се оказа елегантно, но категорично отпратен. Графинята и мистър Сатъртуейт останаха на четири очи.
Тя свали слънчобрана си и започна да рисува с него фигурки в праха.
— Интересувате се от това хубаво американско момче, нали, мистър Сатъртуейт?
— Той е добър младеж — отбеляза предпазливо мистър Сатъртуейт.
— И аз го намирам за симпатичен — откликна графинята. — Разказах му много за живота си.
— Наистина? — попита мистър Сатъртуейт.
— Подробности, които съм споделяла само с малцина — продължи мечтателно тя. — Животът ми бе необичаен, мистър Сатъртуейт. Малко хора биха повярвали, ако чуят какви невероятни неща са ми се случвали.
Мистър Сатъртуейт беше достатъчно съобразителен, за да схване накъде бие. Беше го нарочила за главния си враг. В крайна сметка историите, които беше разказала на Франклин Ръдж, можеше и да са верни. Струваше му се малко вероятно и твърде съмнително, но все пак беше възможно. — Никой не би могъл да отрече категорично: „Не е така.“
И изведнъж мистър Сатъртуейт я видя в странна нова светлина. Сега вече тя не беше харпия, а отчаяно създание в беда, което се бори със зъби и нокти. Хвърли един скрит поглед към нея. Слънчобранът и беше подпрян на земята. Забелязваха се ситните бръчици в ъгълчетата на очите й. На слепоочието й пулсираше вена.