Новото впечатление го завладя и започна да се превръща в увереност. Тя беше отчаяна и дръзка. Щеше да бъде безпощадна към него или към когото и да било друг, застанал между нея и Франклин Ръдж. И все пак чувстваше, че нещо му се изплъзва. Очевидно имаше достатъчно пари. Винаги бе прекрасно облечена, а бижутата й бяха великолепни. Не можеше да има сериозен проблем. Какво беше тогава? Любов? Той знаеше, че жените на нейната възраст се влюбват в момчета. Можеше да бъде това. Но беше сигурен, че имаше още нещо.
Нейното доверително рандеву с него явно представляваше хвърляне на ръкавица. Сигурно се надяваше, че ще го подтикне да се изкаже неодобрително за нея пред Франклин Ръдж. Мистър Сатъртуейт тайно се усмихна. Беше твърде врял и кипял, за да се хване. Знаеше кога е разумно човек да си държи устата затворена.
Същата вечер той я наблюдаваше в „Cercle Prive“, докато тя си опитваше късмета на рулетката.
Залагаше отново и отново, само за да види как й прибират залога. Понасяше загубите си със стоическото хладнокръвие на постоянна клиентка. Заложи един-два пъти на четно, постави максимума на червено, спечели малко в средната дузина и после отново го загуби, накрая опита шест пъти на нечетно и загуби и шестте. След това с леко, грациозно движение на раменете се обърна и си тръгна.
Изглеждаше необикновено впечатляваща в златистата си рокля гарнирана със зелено. Прочутите босненски перли бяха увити около шията й. Носеше дълги перлени обици.
Мистър Сатъртуейт чу двама мъже наблизо да я обсъждат одобрително.
— Тази Чарнова! — каза единият. — Добре изглежда, нали? Кралските перли от Босна много й отиват.
Другият, дребен мъж с вид на евреин, любопитно се загледа след нея.
— Значи това са перлите от Босна? — попита той. — Наистина ли? Странно.
Той тихо се засмя.
Мистър Сатъртуейт не чу нищо повече, тъй като в същия момент обърна глава и с радост разпозна един стар приятел.
— Драги мистър Куин. — Той топло се ръкува с него. — Последното място, където бих очаквал да ви срещна.
Мистър Куин се усмихна. Мургавото му, привлекателно лице се озари.
— Това не би трябвало да ви изненадва — отвърна той. — Сега е карнавалът. Често идвам тук по време на карнавала.
— Така ли? Е, за мен е голямо удоволствие. Държите ли да останете в залите? Мисля, че там е твърде топло.
— Ще бъде по-приятно отвън — съгласи се другият. — Да се разходим в градината.
Въздухът отвън беше остър, но не много хладен. Двамата мъже задишаха дълбоко.
— Така е по-добре — отбеляза мистър Сатъртуейт.
— Много по-добре — съгласи се мистър Куин. — И можем да говорим на спокойствие. Сигурен съм, че искате да ми разкажете много неща.
— Наистина.
Мистър Сатъртуейт нетърпеливо заговори за догадките си. Както обикновено, той се гордееше със способността си да улавя атмосферата. Графинята, младият Франклин, безкомпромисната Елизабет — скицира ги с майсторски щрихи.
— Променили сте се, откакто се запознахме — усмихна се мистър Куин, когато събеседникът му завърши рецитала си.
— В какво отношение?
— Тогава ви стигаше да бъдете само зрител на драмата, която ви предлага животът. Сега като че искате да участвате, да излезете на сцената.
— Така е — призна мистър Сатъртуейт. — Но в този случай не знам какво да правя. Много съм озадачен. Може би… — Той се поколеба. — Може би ще ми помогнете?
— С удоволствие — каза мистър Куин. — Ще видим какво може да се направи.
Мистър Сатъртуейт изпита странно усещане на облекчение и спокойствие.
На следващия ден той запозна Франклин Ръдж и Елизабет Мартин със своя приятел — мистър Харли Куин. Зарадва се, като видя, че те си допаднаха. Графинята не беше спомената, но по време на обеда той чу новини, които привлякоха вниманието му.
— Мирабел пристига в Монте тази вечер — сподели той развълнувано с мистър Куин.
— Фаворитката на парижките сцени?
— Да. Сигурно знаете… обществена тайна е… че тя е последната страст на босненския крал. Обсипва я с бижута. Казват, че е най-капризната и екстравагантна жена в Париж.
— Срещата й с графиня Чарнова тази вечер сигурно ще бъде интересна.
— Точно това си мислех.
Мирабел беше високо, слабо създание с прекрасна изрусена коса. Гримът й беше в бледолилаво, а червилото оранжево. Изглеждаше изумително и луксозно. Беше облечена в нещо, с което приличаше на райска птица, и носеше перлени огърлици, които висяха върху голия й гръб. Тежка гривна, инкрустирана с едри диаманти, беше закопчана на левия й глезен.