Той тихо каза:
— Ако направите вашия мъж щастлив през тези последни месеци, наистина ще извършите нещо прекрасно.
Очите й се отвориха широко и изненадано.
— О! — възкликна тя. — Нима мислите, че ще го оставя да умре? След всички, тези години — когато най-после дойде при мен. Познавам много хора, които лекарите са били отписали, но които днес са още живи. Да умре? Разбира се, че няма да умре!
Той я погледна — силна, красива, жизнена — с непобедимата си смелост и воля. Знаеше също, че понякога и лекарите грешат. — Личният фактор — човек никога не знае колко много или колко малко може да зависи от него.
Тя заговори отново с упрек и закачливост в тона:
— Не мислите, че ще му разреша да умре, нали?
— Не — отвърна мистър Сатъртуейт най-после, много тихо. — Някак си, скъпа, вярвам, че няма да му разрешите…
След това се обърна, стигна по пътеката между кипарисите до пейката с изглед към морето и намери там онзи, когото очакваше да види. Мистър Куин се изправи и го поздрави — същият, както винаги — мургав, присмехулен, усмихнат и тъжен.
— Очаквахте ли да ме видите? — попита той.
— Да, очаквах — отговори мистър Сатъртуейт.
Седнаха заедно на пейката.
— Струва ми се, че пак сте изиграли ролята на Провидението, ако се съди по изражението ви — започна мистър Куин.
— Като че ли не знаете всичко.
— Винаги ме обвинявате в ясновидство — отвърна усмихнато мистър Куин.
— Ако не знаете нищо, защо сте бил тук онази нощ и сте чакал? — не се предаваше мистър Сатъртуейт.
— О, това ли?
— Да, това.
— Имах да изпълня едно… поръчение.
— От кого?
— Понякога, благодарение на фантазията си ме наричат „адвокат на мъртвите“.
— На мъртвите? — попита мистър Сатъртуейт, малко озадачен. — Не разбирам.
Мистър Куин посочи с дългия си тънък пръст сините дълбини долу.
— Един човек се е удавил тук преди двадесет и две години.
— Знам… но не разбирам…
— Да предположим, че, в крайна сметка, този човек е обичал младата си жена. Любовта може да направи мъжете дяволи, или пък ангели. Тя се е възхищавала от него като момиче, но не можел да докосне женствеността в нея и това го е влудявало. Той я е измъчвал, защото я е обичал. Случват се такива неща. Знаете го не по зле от мен.
— Да — призна мистър Сатъртуейт. — Виждал съм такива неща… но рядко, много рядко…
— Виждали сте също, по-често, че има нещо, наречено разкаяние, желание да се поправи злото — на всяка цена да се поправи причиненото зло.
— Да, но смъртта е дошла твърде рано…
— Смъртта! — В гласа на мистър Куин звучеше презрение. — Вие вярвате в задгробния живот, нали? А можете ли да докажете, че същите желания, същите страсти няма да действат в този друг живот? Ако страстта е достатъчно силна, куриер ще се намери.
Гласът му затихна.
Мистър Сатъртуейт стана, леко разтреперан.
— Трябва да се прибирам в хотела — каза той. — Ако сте в тази посока…
Но мистър Куин поклати глава.
— Не — отвърна той. — Ще се върна, откъдето съм дошъл.
Когато мистър Сатъртуейт погледна назад през рамо, видя приятеля си да върви към ръба на скалата.
Глава VII
Гласът в тъмнината
I
— Малко се тревожа за Марджъри — сподели лейди Странли. — Моето момиче — уточни тя.
Последва замислена въздишка.
— Колко ужасно остарял се чувства човек, когато има пораснала дъщеря…
Мистър Сатъртуейт, към когото бяха отправени тези признания, реагира галантно, както го изискваше случаят.
— Никой не би го повярвал — заяви той с поклон.
— Ласкател! — смъмри го лейди Странли, но думата беше произнесена разсеяно и очевидно мислите й бяха другаде.
Мистър Сатъртуейт погледна деликатната, облечена в бяло фигура, с известно възхищение. Слънчевата светлина в Кан се изливаше обилно, но лейди Странли издържаше изпитанието много добре. От разстояние младежкият й вид беше наистина поразителен. Човек би могъл дори да се усъмни дали тя самата е възрастна или не. За мистър Сатъртуейт, който знаеше всичко, не беше тайна, че лейди Странли съвсем спокойно можеше да има пораснали внуци. Но тя въплъщаваше пълната победа на изкуството над природата. Фигурата й беше чудесна, тенът й също. Немалко козметични салони се бяха облагодетелствали от финансите й и резултатите несъмнено бяха поразителни.