Мистър Куин кимна.
— За седмица или десетина дни. Може и по-дълго. Ако дойдете да ме видите някой ден, много ще се радвам.
Мистър Сатъртуейт се почувства някак странно успокоен от това уверение.
III
— Мила госпожице. Марджъри — започна мистър Сатъртуейт. — Уверявам ви, че и през ум не ми минава да ви се присмивам.
Марджъри Гейл леко се намръщи. Седяха в просторния, удобен хол на Абътс Мийд. Марджъри Гейл беше едро, широкоплещесто момиче. Изобщо не приличаше на майка си, а носеше изцяло чертите на бащиния си род — поколения провинциални благородници, прекарали живота си на седлото. Изглеждаше свежа, уравновесена, истинско олицетворение на здравия разум. Въпреки това мистър Сатъртуейт не забравяше, че всички във фамилията Барън като цяло бяха склонни към психическа нестабилност. Марджъри можеше да е наследила физиката на баща си и в същото време да носи някои психически отклонения от рода си по майчина линия.
— Бих искала — заговори Марджъри — да се отърва от тази дама, Касън. Не вярвам в спиритуализма и не го харесвам. Тя е от онези глупави жени, които се вманиачават на някоя тема до крайност. Постоянно ме тормози да поканим медиум тук.
Мистър Сатъртуейт се изкашля, намести се леко в стола си и после с тон на съдия каза:
— Искам да се уверя, че знам всички факти. Първият… ъъъ… феномен се е появил преди два месеца, както разбирам?
— Горе-долу толкова — съгласи се момичето. — Понякога беше шепот, понякога — доста ясен глас, но винаги казваше едно и също.
— А именно?
— „Върни, онова, което не е твое. Върни онова, което открадна.“ Всеки път светвах лампата, но стаята беше празна и нямаше никой. Накрая толкова се изнервих, че повиках Клейтън, прислужницата на майка ми, да спи на дивана в стаята ми.
— И гласът въпреки това се появява?
— Да, но страшното беше, че Клейтън не го чу.
Мистър Сатъртуейт потъна в размисъл една-две минути.
— Силно ли се чу онази вечер или тихо?
— Беше почти шепот — призна Марджъри. — Ако Клейтън е спяла дълбоко, може и наистина да не го е чула. Посъветва ме да отида на лекар. — Момичето се изсмя горчиво и продължи: — Но от снощи дори Клейтън повярва.
— Какво се случи снощи?
— Тъкмо щях да ви разкажа. Още на никого не съм го казвала. Вчера бях на лов и дълго преследвахме дивеч. Бях смъртно уморена и спах много тежко. Сънувах… ужасен сън… че съм паднала върху някаква желязна ограда и едно от остриетата бавно навлиза в гърлото ми. Събудих се и се оказа истина — някакъв остър предмет притискаше врата ми отстрани и същевременно един глас нашепваше: „Ти открадна онова, което ми принадлежи. Ти ще умреш.“ Изпищях — продължи Марджъри — и размахах ръце във въздуха, но нямаше никой. Клейтън чула вика ми от съседната стая, където спеше и веднага се втурна при мен. Ясно почувствала как нещо се плъзва покрай нея в тъмнината, но твърди, че каквото и да е било то, не е от плът и кръв.
Мистър Сатъртуейт я погледна изпитателно. Момичето беше силно впечатлено и разстроено. От лявата страна на шията й забеляза малко парче пластир. Тя улови посоката на погледа му и кимна.
— Да — каза тя, — не беше въображение, както виждате.
Мистър Сатъртуейт зададе следващия въпрос с почти извинителен тон — толкова мелодраматично му се виждаше подобно предположение.
— Не знаете ли някой… да ви има зъб? — попита той.
— Разбира се, че не — отвърна Марджъри. — Що за идея!
Мистър Сатъртуейт подхвана настъпление по друга линия. — Какви посетители сте имали през последните два месеца? — Нямате предвид само гостите за уикенда, предполагам?
— Марсия Кийн беше с мен през цялото време. Тя е най-добрата ми приятелка и обича конете като мен. Братовчед ми Роли Вавасър също прекарва тук доста време.
Мистър Сатъртуейт кимна. Пожела да се срещне с Клейтън — прислужницата.
— Тя от дълго време е с вас, предполагам? — попита той.
— Откакто се помня — отвърна Марджъри. — Била е камериерка на майка ми и леля Беатрис, когато са били момичета. Мисля, че затова майка ми я е задържала, макар че за себе си има камериерка французойка. Клейтън шие и върши разни дребни неща по домакинството.
Тя го заведе горе и Клейтън дойде при тях. Беше висока, слаба старица с побеляла, гладко сресана коса и изглеждаше като олицетворение на порядъчността.