— Не се сърди, Марджъри, скъпа — подхвана тя, широко усмихната. — Мистър Вавасър каза, че няма нищо против. Наистина идеята беше негова да доведа мисис Лойд. — Тя посочи спътничката си с леко движение на ръката. — Да ви представя мисис Лойд — заяви тя триумфално. — Най-великият медиум, който някога е съществувал.
Мисис Лойд не възрази, само се поклони и остана със скръстени ръце. Беше румена млада жена с най-обикновен вид. Облеклото й не беше модерно, но доста пищно. Носеше огърлица от лунни камъни и няколко пръстена.
Марджъри Гейл, както забеляза мистър Сатъртуейт, не беше много доволна от това нашествие. Тя хвърли сърдит поглед към Роли Вавасър, който сякаш не си даваше сметка за тежестта на прегрешението си.
— Обядът е готов, струва ми се — каза Марджъри.
Чудесно — възкликна мисис Касън. — Ще проведем сеанса веднага след него. Имате ли малко плодове за мисис Лойд? Тя никога не се храни обилно преди сеанс.
Всички се преместиха в трапезарията. Медиумът изяде два банана и една ябълка. Отговаряше предпазливо и кратко на различните любезни забележки, отправяни й от Марджъри от време на време. Точно преди да станат от масата, тя внезапно отметна глава назад и подуши въздуха.
— Има нещо лошо в тази къща. Усещам го.
— Не е ли чудесна? — възкликна мисис Касън тихо и щастливо.
— О! Несъмнено — сухо отвърна мистър Сатъртуейт.
Сеансът беше проведен в библиотеката. Домакинята, както мистър Сатъртуейт забеляза, участваше доста неохотно. Само очевидната радост на гостите й помагаше да понесе изпитанията.
Всичко беше уредено с много грижи от мисис Касън, която, явно, беше добре запозната с тази материя: столовете бяха разположени в кръг, пердетата бяха спуснати и най-сетне медиумът заяви, че е готова да започнат.
— Шест души — произнесе тя, оглеждайки стаята. — Лошо. Трябва да сме нечетно число. Седем е идеално. Получавам най-добри резултати при кръг от седмина.
— Някой от прислугата — предложи Роли и се изправи. — Ще повикам портиера.
— Да извикаме Клейтън — предложи Марджъри.
Мистър Сатъртуейт забеляза леко раздразнение по иначе ведрото лице на Роли Вавасър.
— Защо път Клейтън? — възрази той.
— Ти не я обичаш — бавно произнесе Марджъри.
Роли сви рамене.
— Тя не ме обича — каза той капризно. — Направо ме мрази. — Изчака една-две минути, но Марджъри не отстъпи. — Добре — съгласи се той, — повикайте я.
Кръгът беше оформен.
Настъпи тишина, нарушавана само от обичайните покашляния и поскърцвания на столовете. Скоро се чу поредица от почуквания, а после — гласът, с който медиумът беше осъществил контакт. Бе на червенокож от племето чероки.
— Смелият индианец ви приветства! Добър вечер, дами и господа. Някой тук много иска да говори. Някой тук много иска да изпрати съобщение на млада дама. Тръгвам сега. Дух ще каже каквото дошла да каже.
Пауза. После — нов глас, този път женски, попита тихо:
— Марджъри тук ли е?
Роли Вавасър реши да отговори.
— Да — каза той, тук е. Кой ще — Аз съм Беатрис.
— Беатрис ли? Коя е Беатрис?
За всеобщо раздразнение гласът на индианеца Чероки се чу отново.
— Имам съобщение за всички вас, хора. Живот тук много светъл и красив. Ние всички много работим. Помогнете на онези, които още не са преминали.
Отново тишина. После пак се чу женският глас.
— Говори Беатрис.
— Коя Беатрис?
Беатрис Барън.
Мистър Сатъртуейт се наведе напред. Беше силно развълнуван.
— Беатрис Барън, която се удави с „Уралия“?
— Да, точно така. Спомням си „Уралия“. Имам съобщение… за тази къща: „Върни онова, което не е твое“.
— Не разбирам — безпомощно промълви Марджъри. — Наистина ли сте леля Беатрис?
— Да, аз съм твоята леля.
Разбира се, че е тя — заяви укорително мисис Касън. — Как можеш да си толкова недоверчива? Духовете не обичат това.
И изведнъж на мистър Сатъртуейт му хрумна една много проста проверка. Гласът му потрепери, докато говореше.
— Спомняте ли си мистър Ботичети? — попита той.
Изведнъж се чу изблик на смях.
— Горкият стар Боатсъпсети. Разбира се.