Мистър Сатъртуейт остана вцепенен. Изпитанието беше успешно. Ставаше дума за случка от преди повече от четиридесет години, когато той и сестрите Барън бяха заедно на един морски курорт. Един техен познат млад италианец, беше излязъл в морето с лодка и се беше обърнал. Беатрис.
Барън шеговито го нарече Боатсъпсети. Изглеждаше невъзможно някой друг в стаята да знае за тази случка, освен самия него.
Медиумът се размърда и простена.
— Тя излиза — възкликна мисис Касън. — Страхувам се, че това е всичко, което ще получим от нея днес.
Дневната светлина отново освети стаята, изпълнена с хора, двама, от които бяха доста уплашени.
Мистър Сатъртуейт разбра по пребледнялото лице на Марджъри, че тя е дълбоко разтърсена. Когато се освободиха от мисис Касън и медиума, той проведе поверителен разговор с домакинята си.
— Искам да ви задам един-два въпроса, мис Марджъри. Ако вие и майка ви умрете, кой ще наследи титлата и имуществото?
— Роли Вавасър, предполагам. Майките ни бяха първи братовчедки.
Мистър Сатъртуейт кимна.
— Като че ли често ви навестява тази зима — промълви тихо той. — Моля да извините въпроса ми, но той… привързан ли е към вас?
— Направи ми предложение преди три седмици — тихо отвърна Марджъри. — Отказах му.
— Моля да ме извините, но сгодена ли сте за някой друг?
Видя как лицето й поруменя.
— Да — отговори тя. — Ще се омъжа за Ноел Бартън. Майка ми се смее и казва, че това е абсурдно. За нея изглежда смешно да си сгодена за свещеник. Защо, бих искала да знам! Има свещеници и свещеници! Да видите само как язди Ноел.
— О, сигурен съм в това — отвърна мистър Сатъртуейт. — Несъмнено.
Влезе прислужник с телеграма върху поднос. Марджъри я отвори.
— Майка ми се връща утре — каза тя. — Неприятно. По-добре се чувствам, когато я няма.
Мистър Сатъртуейт не коментира думите на дъщерята. Може би си мислеше, че е права. „В такъв случай — промърмори си той — връщам се в Лондон.“
IV
Мистър Сатъртуейт не беше напълно доволен от себе си. Усещаше, че е оставил проблема недовършен. Наистина, след завръщането на лейди Странли отговорността му отпадна. Все пак чувстваше, че не бе узнал всичко за мистерията на Абътс Мийд.
Но последвалото събитие беше толкова сериозно, че го завари напълно неподготвен. Научи за него от страниците на сутрешния вестник. „Баронеса умира във ваната си“ — гласеше заглавието в „Дейли мегафон“. Другите вестници бяха неделикатни в изразите си, но фактът беше един и същ. Лейди Странли беше открита мъртва във ваната си и смъртта й се дължеше на удавяне. Според заключението загубила съзнание и в това състояние главата й се плъзнала под водата.
Но мистър Сатъртуейт не беше доволен от обяснението. Извика камериера си и отдели за тоалета си по-малко от обичайните грижи. Десет минути по-късно големият му Ролс Ройс го отнасяше извън Лондон с най-голямата възможна скорост.
Но, странно, той не се беше отправил към Абътс Мийд, а към една малка странноприемница на около петнадесет мили разстояние, която носеше доста необичайното име „Звънчетата на клоуна“. С огромно облекчение разбра, че мистър Харли Куин все още е там. Само след минута стоеше лице в лице с приятеля си.
Мистър Сатъртуейт го сграбчи за ръката и веднага оживено заговори:
— Ужасно съм разстроен. Трябва да ми помогнете. Вече имам страшното предчувствие, че може да е твърде късно… че онова добро момиче може да бъде следващата жертва. А е толкова добро момиче. Добро от главата до петите.
— Ще ми кажете ли — попита усмихнато мистър Куин — за какво всъщност говорите?
Мистър Сатъртуейт го погледна укоризнено.
— Знаете. Абсолютно съм сигурен, че знаете. Но ще ви кажа.
Той изля цялата история за посещението си в Абътс Мийд и, както винаги с мистър Куин, произнесе с удоволствие монолога си. Беше красноречив, що се отнася до подробностите.
— Съгласете се — завърши той, — трябва да има някакво обяснение.
Погледна с надежда към мистър Куин, като куче към господаря си.
— Вие трябва да разрешите задачата, не аз — отговори мистър Куин. — Аз не познавам тези хора. А вие ги познавате.
— Познавам сестрите Барън от четиридесет години — с гордост заяви мистър Сатъртуейт.
Мистър Куин кимна. Изглеждаше до такава степен изпълнен със съчувствие, че събеседникът му унесено продължи: