— В Брайтън, с този Ботичети-Боатсъпсети — доста глупава шега, но как само се смяхме… Божичко, толкова бях млад тогава. Правех много глупости. Спомням си прислужницата, която бяха довели. Казваше се Алис — такова дребно създание много чиста и невинна. Целунах я в коридора на хотела, спомням си, че едно от момичетата едва не ме хвана на местопрестъплението. О, боже, колко отдавна беше… — Той поклати глава и въздъхна. После погледна мистър Куин. — Значи не можете да ми помогнете — каза той жалостиво. — В други случаи…
— В други случаи вие показахте, че прекрасно се справяте изцяло със собствени усилия — прекъсна го сериозно мистър Куин. — Мисля, че и този път ще стане така. На ваше място веднага бих тръгнал за Абътс Мийд.
— Точно така, точно така — съгласи се мистър Сатъртуейт. — Всъщност, точно това мислех да направя. Мога ли да ви убедя да дойдете с мен?
Мистър Куин поклати глава.
— Не — отвърна той. — Моята работа тук е свършена. Тръгвам си почти незабавно.
В Абътс Мийд веднага заведоха мистър Сатъртуейт при Марджъри Гейл. Тя седеше със сухи очи на едно бюро в дневната, по което бяха разпръснати различни документи. Нещо в поздрава й го трогна. Изглеждаше толкова доволна, че го вижда.
— Роли и Марсия тъкмо си тръгнаха. Мистър Сатъртуейт, докторите не са прави. Убедена съм, напълно съм убедена, че някой е натиснал главата на майка ми под водата и я е задържал там. Била е убита и онзи, който я е убил, иска да убие и мен. Сигурна съм. Затова… — Тя посочи документа пред себе си. — Пиша си завещанието. — Много пари и част от собствеността не са свързани с титлата, а трябва да се погрижа и за парите на баща ми. Оставям всичко, което мога, на Ноел. Знам, че той ще го използува добре. Не се доверявам на Роли — той винаги се е опитвал да измъкне, каквото може. Ще се подпишете ли като свидетел?
— Скъпа млада лейди — отговори мистър Сатъртуейт, — трябва да подпишете завещанието си в присъствие на двама свидетели и те трябва също да се подпишат едновременно с вас.
Марджъри отхвърли тези юридически тънкости.
— Това няма ни най-малко значение — заяви тя. — Клейтън ме видя да го подписвам. После се подписа самата тя. Тъкмо щях да повикам портиера, но и вие сте подходящ.
Мистър Сатъртуейт не поднови протеста си. Той отвори капачката на писалката си и тъкмо щеше да добави и своя подпис, когато внезапно застина. Името, написано над неговото собствено, отприщи поток от спомени. Алис Клейтън.
Нещо като че ли много яростно се бореше да достигне до съзнанието му. Алис Клейтън — в това имаше нещо важно. Нещо, свързано с мистър Куин, беше замесено в него. Нещо, което беше казал на мистър Куин съвсем скоро.
О, сети се! Алис Клейтън — така се казваше тя. Невинното създание. Хората се променяха — да, но не чак толкова. А Алис Клейтън, която той познаваше, имаше кафяви очи. Стаята като че ли се завъртя около него. Той потърси опипом стол и като че ли от огромно разстояние, чу разтревожения глас на Марджъри:
— Зле ли ви е? О, какво има? Изглеждате много зле.
Той отново дойде на себе си. Хвана ръката й.
— Скъпа, сега разбирам всичко. Трябва да се подготвите за голям шок. Жената на горния етаж, която наричате Клейтън, изобщо не е Клейтън. Истинската Алис Клейтън се е удавила в „Уралия“.
Марджъри се взираше в него.
— Коя е тя тогава?
— Не греша, не може да греша. Жената, която наричате Клейтън, е сестрата на майка ви, Беатрис Барън. Спомняте ли как ми казахте, че е била ударена по главата от греда? Навярно при този удар е загубила паметта си и тогава майка ви е видяла възможност…
— Да й измъкне титлата, искате да кажете — довърши Марджъри. — Да, би го направила. Ужасно е, че го казвам сега, след като вече е мъртва, но беше точно такава.
— Беатрис беше по-голямата сестра — продължи мистър Сатъртуейт. — След смъртта на чичо ви тя трябваше да наследи всичко, а майка ви не би получила нищо. Майка ви е представила раненото момиче за своя камериерка, а не за сестра. Момичето се е съвзело от удара и, разбира се, е повярвало на онова, което й казали… че е Алис Клейтън, прислужницата на майка ви. Предполагам, че едва напоследък паметта й е започнала да се възвръща, но ударът по главата, получен от толкова години, в крайна сметка е причинил увреждания на мозъка.
Марджъри го гледаше ужасено.
— Тя е убила майка ми и е искала да убие и мен — промълви тя.