Тя спря.
— Имаше доста неприятности — намеси се Бърнс. — Момичетата имат нужда от някой, който да ги пази. Джилиън имаше доста проблеми, мистър Сатъртуейт. Наистина имаше доста проблеми. Хубава е, както виждате. Е, това често носи грижи на момичетата.
И мистър Сатъртуейт беше дискретно осведомен за различни случки, които Бърнс назова общо думата „проблеми“. Млад мъж, който се беше застрелял, необикновеното поведение на един банкер (при това женен!), агресивен непознат (без съмнение откачен!), необузданите изблици на един възрастен художник. В непринудения тон на Чарлз Бърнс можеше да се проследи низ от насилие и трагедии, които Джилиън Уест бе оставяла навсякъде след себе си.
Според мен — завърши той, — на този мистър Ийстни леко му хлопа дъската. Джилиън щеше да си има неприятности с него, ако не се бях появил аз, за да се погрижа за нея.
Смехът му прозвуча малко нелепо на мистър Сатъртуейт. А на устните на момичето не се появи ответна усмивка. Тя гледаше сериозно мистър Сатъртуейт.
Нямам нищо против Фил — изрече бавно тя. — Знам, че той ме обича, и аз го обичам като приятел, но… но нищо повече. Не знам как ще понесе новината за Чарли. Той… страхувам се, че ще…
Тя замълча, безмълвна пред лицето на неясните опасности, които предусещаше.
Ако мога да ви помогна по някакъв начин — откликна топло мистър Сатъртуейт, — само ми кажете.
Изразът на Чарли Бърнс като че ли съдържаше някакво неясно неодобрение, но Джилиън веднага каза:
— Благодаря.
Мистър Сатъртуейт остави новите си приятели, след като обеща да отиде при Джилиън на чай следващия четвъртък.
В четвъртък мистър Сатъртуейт усета лека тръпка на приятно предчувствие. Помисли си: „Стар съм, но не чак толкова, че да не може да ме впечатли едно лице. Какво лице…“ После поклати глава, предусещайки вълнението, което го очакваше.
Джилиън беше сама. Чарли Бърнс щеше да дойде по-късно. Гостът забеляза, че тя изглежда много по-щастлива, като че ли от раменете й бе паднал тежък товар. И наистина тя прямо си го призна.
Ужасно се страхувах да кажа на Фил за Чарлз. Толкова съм била глупава. Явно, не съм го познавала достатъчно. Беше разстроен, разбира се, но никой не би могъл да се държи по-мило. Наистина беше мил. Вижте какво ми изпрати тази сутрин — сватбен подарък. Не е ли великолепен?
Беше великолепен дар за млад мъж с положението на Филип Ийстни. Четири лампов радиоапарат от последен модел.
И двамата толкова обичаме музиката — обясни момичето. Фил каза, че когато слушам концерт от този апарат, винаги ще мисля по малко за него. И сигурно ще е така. Бяхме толкова добри приятели.
Трябва да се гордеете с приятеля си — каза тихо мистър Сатъртуейт. — Той е приел удара като истински спортсмен.
Джилиън кимна. Изведнъж от очите й бликнаха сълзи.
Помоли ме да направя нещо за него. Тази вечер е годишнината от първата ни среща. Иска да си остана вкъщи и да слушам радиопрограмата. Да не излизам никъде с Чарли. Разбира се, съгласих се и бях трогната. Казах му, че ще мисля за него с благодарност и добри чувства.
Мистър Сатъртуейт кимна, но беше озадачен. Рядко грешеше в преценката си за характерите и смяташе Филип Ийстни за неспособен на такава сантиментална молба. Сигурно младият мъж беше по-обикновен, отколкото му се беше сторило. Джилиън явно намираше идеята напълно в тон с характера на отхвърления й любим. Мистър Сатъртуейт беше малко, съвсем малко… разочарован. Самият той беше сантиментален и го знаеше, но очакваше нещо по-добро от останалия свят. Освен това сантименталността беше характерна за неговата възраст. Нямаше роля в пиесата на модерния свят.
Помоли Джилиън да му изпее нещо и тя се съгласи. Каза й, че има очарователен глас, но всъщност беше съвсем наясно, че определено е второкласен. Ако постигнеше успех в професията, която си беше избрала, той би се дължал на лицето, а не на гласа й.
Не държеше отново да види младия Бърнс, затова стана да си върви. В този момент вниманието му бе привлечено от едно украшение на лавицата над камината, което изпъкваше сред останалите безвкусни предмети като скъпоценност на бунище.