— Да, ще ви дам възможност да я убедите.
Чувстваше се странно развълнуван. Беше се оказал в центъра на драма, която се развиваше към някакъв предначертан край. Той, зрителят, играеше главната роля. Обърна се към мис Глен.
— Ще дойдете ли с мен в съседната стая? Бих искал да се запознаете с двама мои приятели.
Той задържа вратата отворена, за да я пропусне, прекоси хола и отвори вратата на стаята за пушене.
— Мис Глен — каза той — позволете да ви представя на един свой стар приятел, полковник Монктън. Мистър Бристоу — авторът на картината, от която така се възхищавате.
Изведнъж се сепна, когато трета фигура стана от креслото, което бе оставил празно до своето.
— Мисля, че ме очаквахте тази вечер — забеляза мистър Куин. — Във ваше отсъствие се представих на приятелите ви. Много се радвам, че успях да намина.
— Скъпи приятелю — възкликна мистър Сатъртуейт. — Аз… справях се, доколкото мога, но… — Спря го леко насмешливият поглед на тъмните очи на мистър Куин. — Позволете да ви запозная. Мистър Харли Куин, мис Аспасия Глен.
Дали му се стори или тя наистина леко се отдръпна? Странно изражение пробяга по лицето й.
Изведнъж Бристоу се намеси шумно.
— Открих го!
— Какво сте открили?
— Успях да разбера какво ме озадачава. Има прилика — определено има прилика. — Той се взираше любопитно в мистър Куин. — Вие виждате ли я? — обърна се той към мистър Сатъртуейт. — Не виждате ли в този господин определена прилика с Арлекин от моята картина, с човека, който наднича през прозореца?
Този път не си въобразяваше. Ясно чу мис Глен да си поема рязко дъх и дори видя как тя отстъпи крачка назад.
— Споменах ви, че очаквам някого — каза мистър Сатъртуейт триумфално. — Трябва да ви кажа, че моят приятел, мистър Куин, е изключителна личност. Умее да разкрива тайни. Помага на хората да видят нещата.
— Вие медиум ли сте, сър? — попита полковник Монктън, оглеждайки със съмнение мистър Куин.
Последният се усмихна и бавно поклати глава.
— Мистър Сатъртуейт преувеличава — тихо отвърна той. — Един-два пъти, когато сме се срещали, той направи някои необикновено добри дедуктивни заключения. Защо отдава това на мен — не мога да кажа. Предполагам, че от скромност.
— Не, не — прекъсна го развълнувано мистър Сатъртуейт. — Не е така. Вие ме карате да осъзная неща — такива, които отдавна би трябвало да съм осъзнал — които на практика съм видял… но без да си дам сметка какво съм видял.
— Звучи ми дяволски заплетено — промърмори полковник Монктън.
— Не чак толкова — възрази мистър Куин. — Проблемът е там, че ние не се задоволяваме просто да наблюдаваме нещата — ние бързаме да прикачим погрешни интерпретации към всичко, което виждаме.
Аспасия Глен се обърна към Франк Бристоу.
— Искам да знам — попита нервно тя — откъде ви дойде идеята да нарисувате тази картина?
Бристоу сви рамене.
— И аз не знам — призна той. — Има нещо в това имение — Чарнли, искам да кажа, което обсеби въображението ми. Голямата празна стая. Терасата отвън, всички тези приказки за духове и разни такива неща. Тъкмо чух разказа за последния лорд Чарнли, който се застрелял. Какво ли е да си мъртъв и духът ти да продължава да живее? Сигурно е странно. Да застанеш навън на терасата и да гледаш през прозореца собствения си труп, да виждаш всичко.
— Какво искате да кажете? — възкликна Аспасия Глен. — Да виждаш всичко…
— Е, щяхте да видите какво се е случило. Щяхте да видите… Вратата се отвори и икономът обяви пристигането на лейди Чарнли.
Мистър Сатъртуейт отиде да я посрещне. Не я беше виждал от близо тринадесет години. Спомняше си я, каквато беше на времето — жизнерадостно, сияещо момиче. А сега сякаш видя Снежната царица. Много хубава, бледа, тя сякаш не ходеше, а по-скоро се носеше, като снежинка, подмятана от леден вятър. В нея имаше нещо нереално. Толкова студена, толкова далечна.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте — възкликна мистър Сатъртуейт.
Поведе я към гостите. Тя понечи да отправи лек жест на поздрав към мис Глен, но спря, когато дамата срещу нея не й отговори.
— Извинете — промълви тя, — не сме ли се срещали някъде?
— Сигурно на някое представление — отвърна мистър Сатъртуейт. — Това е мис Аспасия Глен, лейди Чарнли.
— Много се радвам да се запознаем, лейди Чарнли — отвърна Аспасия Глен.