В гласа й изведнъж се усети лек презокеански акцент. Мистър Сатъртуейт си спомни едно от сценичните й превъплъщения.
— Познавате полковник Монктън — продължи мистър Сатъртуейт, — а това е мистър Бристоу.
Той забеляза внезапно порозовелите й бузи.
— Срещали сме се и с мистър Бристоу — каза тя с лека усмивка. — В един влак.
— И мистър Харли Куин.
Наблюдаваше я внимателно, но този път в очите й не проблесна разпознаване. Предложи й стол и после, като седна сам, прочисти гърло и заговори малко нервно.
— Сега… това е едно доста необичайно малко събиране. Всичко се върти около тази картина. Мисля… мисля, че ако поискаме, бихме могли да… изясним нещата.
— Нали няма да провеждате сеанс, Сатъртуейт? — попита полковник Монктън. — Тази вечер сте много странен.
— Не — отвърна мистър Сатъртуейт, — не точно сеанс. Но моят приятел, мистър Куин, вярва — а аз съм съгласен с него — че човек може, като се върне назад в миналото, да види нещата, каквито са били, а не както са изглеждали.
— В миналото? — попита лейди Чарнли.
— Говоря за самоубийството на съпруга ви, Аликс. Знам, че това ви причинява болка…
— Не — отвърна Аликс Чарнли, — не ми причинява. Вече нищо не може да ме нарани.
Мистър Сатъртуейт си спомни думите на Франк Бристоу. „Тя като че ли не беше истинска, нали разбирате. Беше потайна. Като хората, които слизат от планините в галските приказки.“
„Потайна“ — така я беше нарекъл. Това я описваше точно. Неясно отражение на нещо друго. Къде беше тогава истинската Аликс? Мисълта му бързо отговори: „В миналото. Четиринадесет години ни делят от нея.“
— Скъпа — каза той, — плашите ме. Приличате на Плачещата дама със сребърната кана.
Тряс! Една чаша с кафе на масата, точно до лакътя на Аспасия, падна и се разби на пода. Мистър Сатъртуейт възпря извиненията й. Помисли си: „Приближаваме се. Приближаваме се с всеки миг… но към какво?“
— Нека се върнем към онази нощ преди четиринадесет години — започна той. — Лорд Чарнли се е самоубил. По каква причина? Никой не знае.
Лейди Чарнли леко се размърда в креслото си.
— Лейди Чарнли знае — рязко го прекъсна Франк Бристоу.
— Глупости — възрази полковник Монктън. После спря и се загледай в нея със странно негодувание.
Погледът й беше отправен към художника. Изглеждаше, така сякаш той изтегля думите от устата й. Говореше, леко клатейки глава, а от гласа й оставаше усещане като от снежинка — студенина и мекота.
— Да, прав сте. Знам. Затова, докато съм жива, няма да се върна в Чарнли. Затова, всеки път, когато синът ми Дик поиска да отворя имението и отново да заживея в него, му казвам, че е невъзможно.
— Ще ни кажете ли причината, лейди Чарнли? — попита мистър Куин.
Тя го погледна. После, като хипнотизирана, заговори тихо с детска естественост.
— Ще ви кажа, щом искате. Сега вече нищо няма голямо значение. Открих сред документите му едно писмо и го унищожих.
— Какво писмо? — попита мистър Куин.
— Писмо от момичето… от онова нещастно дете. Тя беше гувернантка на Мириам. Той… той е имал връзка с нея — да, докато е бил сгоден за мен, точно преди да се оженим. И тя… тя също щяла да има дете. Така пишеше в писмото. Смятала е да ми каже всичко. Нататък, знаете. Той се застреля.
Тя се огледа уморено и мечтателно като дете, което е повторило добре заучен урок.
Полковник Монктън си издуха носа.
— Боже мой! — възкликна той. — Ето какво било. Е, това напълно обяснява нещата.
— Не напълно — каза мистър Сатъртуейт. — Не обяснява едно нещо. Не обяснява защо мистър Бристоу е нарисувал тази картина.
— Какво искате да кажете?
Мистър Сатъртуейт погледна към мистър Куин, като че ли за кураж, и явно го получи, тъй като продължи:
— Да, знам, че ще ви прозвучи налудничаво, но тази картина е фокусът на цялата история. Всички ние сме тук тази вечер заради нея. Искам да кажа, че тази картина е трябвало да бъде нарисувана.
— Имате предвид особеното излъчване на Дъбовия салон?
— Не — отговори мистър Сатъртуейт. — Не Дъбовия салон. Стаята с балкона. Това е! Духът на мъртвеца стои отвън на прозореца, гледа навътре и вижда собствения си труп на пода.
— Не може да го е направил — възрази полковникът, — тъй като трупът беше в Дъбовия салон.