— Лейди Чарнли протегна бялата си ръка и обвиняващо каза: — Моника Форд! Сега ви познах.
Аспасия Глен извика и скочи на крака. Отблъсна дребния мистър Сатъртуейт на страна с властно движение и застана разтреперана пред мистър Куин.
— Значи съм била права. Някой наистина е знаел! О, всички тези глупости не успяха да ме измамят. Всички тези преструвки, че сега откривате тайната. — Тя посочи мистър Куин. — Вие сте били там. Гледали сте отвън на прозореца. Видели сте какво направихме с Хюго. Знаех си, че там има някой, който ни гледа — усещах го през цялото време. И все пак, когато поглеждах, нямаше никой. Знаех, че някой ни наблюдава. Веднъж ми се стори, че ми се мярна някакво лице на прозореца. През всички тези години този спомен ме плашеше. Защо нарушавате мълчанието си сега? Това искам да знам!
— Може би, за да могат мъртвите да намерят покой — отвърна мистър Куин.
Изведнъж Аспасия Глен се втурна към вратата и застана там, като хвърли няколко предизвикателни думи през рамо.
— Правете, каквото искате. Бог знае, че има достатъчно свидетели за онова, което казах. Не ме интересува, не ме интересува. Обичах Хюго и му помогнах в онова ужасно дело, а той ме заряза след това. Умря миналата година. Можете да пуснете полицията по следите ми, ако искате, но както каза онзи дребен съсухрен старец, аз съм доста добра актриса. Трудно ще им бъде да ме открият. — Тя блъсна вратата след себе си. В следващия момент се чу и затръшването на външната врата.
— Реджи! — извика лейди Чарнли. — Реджи! — По лицето й се стичаха сълзи. — О, скъпи мой, скъпи мой — сега вече мога да се върна в Чарнли. Мога да живея там с Дики. Мога да му кажа какъв е бил баща му — най-добрият, най-прекрасният човек на света.
— Трябва много сериозно да помислим за това какво може да се направи по въпроса — заяви полковник Монктън. — Аликс, скъпа, ако ми позволите да ви изпратя, ще се радвам да разменя няколко думи с вас.
Лейди Чарнли се изправи. Приближи се до мистър Сатъртуейт, постави двете си ръце на раменете му и го целуна много нежно.
— Толкова е прекрасно да заживея отново, след като така дълго съм била мъртва — въздъхна тя. — Чувствах се като умряла, наистина. Благодаря ви, скъпи мистър Сатъртуейт.
Тя излезе от стаята с полковник Монктън. Мистър Сатъртуейт се взираше след тях. Едно изръмжавате откъм Франк Бристоу, когото беше забравил, го накара рязко да се обърне.
— Прекрасно създание — каза замечтано Бристоу. — Но не е дори и наполовина толкова интересна, колкото беше преди — добави той тъжно.
— У вас говори художникът — отбеляза мистър Сатъртуейт.
— Е, вече не е същата — продължи мистър Бристоу. — Предполагам, че няма да бъда много топло посрещнат, ако някога се натрапя в Чарнли. Не искам да ходя, където не съм желан.
— Драги млади човече — каза мистър Сатъртуейт. — Ако мислите малко по-малко за впечатлението, което правите на другите хора, мисля, че ще се чувствате по-мъдър и по-щастлив. Също няма да е зле да освободите ума си от някои много старомодни предразсъдъци, един, от които е, че произходът има каквото и да било значение в модерния свят. Вие сте един от онези снажни млади мъже, които жените винаги смятат за хубави, и вероятно, ако не и сигурно, сте гениален. Просто си го повтаряйте по десет пъти, преди да си легнете всяка вечер, и след три месеца отидете и посетете лейди Чарнли в имението. Това е моят съвет към вас, а аз съм стар човек със забележителен житейски опит.
По лицето на художника изведнъж се разля очарователна усмивка.
— Ужасно сте добър с мен — каза той внезапно и сграбчи ръката на мистър Сатъртуейт. — Безкрайно съм ви задължен. А сега трябва да тръгвам. Много ви благодаря за една от най-необикновените вечери, които някога съм прекарвал.
Огледа се, като че ли да се сбогува с още някого, и тръгна.
— Сър, вашият приятел си е тръгнал. Не съм забелязал кога. Той е доста странна птица, нали?
— Идва и си отива много внезапно — отвърна мистър Сатъртуейт. — Това е характерно за него. Човек невинаги го вижда как идва и си отива.
— Като Арлекин — отбеляза Франк Бристоу. — Невидим е. — И се засмя сърдечно на собствената си шега.