— Това беше лудост… нещо като пламенен екстаз… Но беше невъзможно. Нищо нямаше да излезе. Такива неща… не траят дълго. Знам какво значи в днешно време да бъдеш омагьосан.
— Да, така трябва да е било — промълви замислено мистър Сатъртуейт.
— Аз… аз исках да се измъкна от всичко това. Щях да кажа на Мейбъл снощи.
— Но не сте го направили?
— Не — отвърна бавно Греъм. — Кълна ви се, мистър Сатъртуейт, че изобщо не съм я виждал, след като си пожелахме „лека нощ“ долу.
— Вярвам ви — каза мистър Сатъртуейт.
Той се изправи. Не! Роджър Греъм не беше убил Мейбъл Айсли. Може да е бягал от нея, но не можеше да я е убил. Беше се страхувал от нея, от тази дива, непонятна фея. Беше познал магията… и й беше обърнал гръб. Беше предпочел безопасността и здравия разум, от които знаеше, че „ще излезе нещо“ и се беше отказал от безплътната мечта, която би могла да го отведе кой знае къде.
Беше разумен млад мъж и за мистър Сатъртуейт, човек на изкуството и познавач на живота, той бе интересен.
Остави Роджър Греъм в стаята му и слезе долу. Дневната беше празна. Укелелето на Мейбъл лежеше на една табуретка до прозореца. Той го пое и разсеяно задърпа струните. Не знаеше нищо за инструмента, но слухът му подсказа, че е кошмарно разстроен. За да се увери, завъртя един от ключовете.
Дорис Коул влезе в стаята. Тя го погледна укоризнено.
— Укелелето на бедната Мейбъл — отбеляза тя.
Нескритият й упрек засили упорството на мистър Сатъртуейт.
— Настройте го, моля ви — каза той и добави: — Ако можете.
— Разбира се, че мога — отвърна Дорис, обидена, че я смятат за некомпетентна в каквото и да било отношение.
Тя го взе от него, опита една струна, завъртя рязко един ключ и струната се скъса.
— О, не исках… А, виж ти… колко странно! Тази струна не е подходяща — по-дебела е. Струна „ла“ е. Глупаво е да се постави тук. Разбира се, че ще се скъса, когато се опитваш да я настроиш. Колко са глупави хората.
— Да — съгласи се мистър Сатъртуейт. — Така е дори когато се опитват да бъдат хитри…
Тонът му беше така странен, че тя се вторачи в него. Той взе укелелето от нея и извади скъсаната струна. Излезе от стаята, държейки я в ръка. В библиотеката откри Дейвид Кийли.
— Вземете — каза той.
Подаде му струната. Кийли я взе.
— Какво е това?
— Скъсана струна за укелеле. — Той замълча за момент. После попита: — Какво направихте с другата!
— Каква друга?
— Онази, с която сте я удушили. Мислите се за много хитър, нали? Направили сте го много бързо, докато всички ние се смеехме и говорехме в хола. Мейбъл се е върнала в тази стая за своето укелеле. Свалили сте струната, докато си играехте с него малко преди това. Увили сте я около врата й и сте я удушили. После сте излезли навън, заключили сте вратата и сте се присъединили към нас. По-късно, посред нощ, сте слезли и… и сте се освободили от тялото, като сте го обесили на вратата на стаята й. Сложили сте друга струна на укелелето — но е била неподходяща струна. Ето защо казвам, че сте глупак.
Настъпи пауза.
— Но защо го направихте? — възкликна мистър Сатъртуейт след малко. — За бога, защо?
Мистър Кийли се изсмя. Странен кикот, който прониза мистър Сатъртуейт.
— Толкова беше просто — отговори той. — Затова! Пък и никой не ме забелязва. Никой не забелязва какво правя. Помислих си… помислих си, че ще ги надхитря всичките…
Отново издаде онзи отвратителен кикот и погледна мистър Сатъртуейт с безумен поглед.
Мистър Сатъртуейт се почувства щастлив, че точно в този момент инспектор Уинкфийлд влезе в стаята.
Двадесет и четири часа по-късно, на път за Лондон, мистър Сатъртуейт се събуди от дрямката си и откри един висок мургав мъж да седи срещу него в купето на влака. Не беше много изненадан.
— Скъпи мистър Куин!
— Да, тук съм.
Мистър Сатъртуейт каза:
— Не мога да ви погледна в очите. Срамувам се… Провалих се.
— Сигурен ли сте?
— Не успях да я спася.
— Но открихте истината?
— Да, така е. Някой от онези млади мъже можеше да бъде обвинен… можеше да бъде признат за виновен. Така че, все пак, съм спасил нечий живот. Но тя… тя… това странно, приказно създание… — Гласът му секна и той погледна към мистър Куин.
— Дали смъртта е най-голямото зло, което може да се случи на някого?