— По-добре е да го снабдим с необходимата му информация, синко — каза Сам, сваляйки бинокъла.
— Каква, сър?
— Трябва да му подхвърлим нещо, което да усмири гнева му… Така че той да не го обмисля много-много.
Лорънс се ухили:
— Ще съчиним историйка, а, сър?
— Ъхъ, сър — отвърна Сам, усмихвайки се. — Една обмислена и много правдоподобна история.
— Може би МакОлиф отишъл да пазарува в Оки? Оки шест, седем мили от Дракс Хол, сър. Същия път.
— Защо госпожа Бут… Алисън не е отишла с него?
— Той купува подарък за лейди. Защо не, сър?
Сам погледна Лорънс, после надолу към плажа, където Алисън се беше изправила, готвейки се да влезе във водата.
— Правдоподобно е, момче. Но трябва малко да го поукрасим — Тъкър стана от стола и отиде до стеничката. — Мисля, че Алисън трябва да има рожден ден.
Телефонът иззвъня в стаята на МакОлиф. Вратите бяха затворени, за да не пропускат вътре горещината и дрезгавият звън отекна зад плътно прилепналите прегради. Въпреки че МакОлиф не бе съобщил подробности за своето късносутрешно заминаване от „Бенгал Корт“, той не беше направил и опит да го скрие. В действителност той поиска от рецепцията пътна карта с обяснението, че излиза да се поразходи с колата. Следователно мъжът на рецепцията знаеше, че той не е в стаята си.
Тъкър стигна бързо до двойната балконска врата, отвори я и отиде до телефона.
— Господин МакОлиф? — мекият, прецизно изговарящ звуците глас на ямаец не остави съмнения у Сам. Това беше гласът на телефониста.
— Не. Господин МакОлиф го няма. Да му предам ли някакво съобщение?
— Моля Ви, сър, звънят ми от Кингстън — господин Латъм. Задръжте, ако обичате.
— Разбира се. Кажете на господин Латъм, че на телефона е Сам Тъкър. Може да иска да говори с мен.
Сам затисна слушалката под брадата си, докато драскаше клечка кибрит, за да запали една пурета. Едва беше успял да си дръпне от нея, когато чу двойното изщракване — сигнал, че линиите са свързани. Чу се гласът на Латъм. Латъм, изпеченият бюрократ от Министерството28, който също беше ангажиран с каузата на Барък Мур. Чувайки Латъм, Тъкър реши да му спести вестта за смъртта на Барък.
— Господин Тъкър?
— Да, господин Латъм. Алекс отпътува за Очо Риос.
— Много добре. Сигурен съм, че можете да се справите с положението. Ние успяхме да изпълним искането на МакОлиф. Той се сдобива със своите вътрешни водачи няколко дена предварително. Те са в момента в Дуанвейл и ще отпътуват по път № 11 към Куинхайд по-късно днес следобед.
— От Куинхайд е близо дотук, нали?
— Най-много на три или четири мили от мотела Ви. Те ще Ви телефонират, когато пристигнат.
— Как се казват?
— Те са братя. Маркъс и Джъстис Хедрик. Разбира се, те са марони. Двама от най-добрите водачи в Ямайка. Те познават Кок Пит като петте си пръста и на тях може да се разчита.
— Радвам се да го чуя. Алекзандър ще бъде доволен.
Латъм замълча, но очевидно не беше още свършил.
— Господин Тъкър…?
— Да, господин Латъм?
— МакОлиф е променил плана на експедицията и това ще излезе наяве. Не съм сигурен, че разбираме…
— Няма нищо за разбиране, господин Латъм. Алекс взе решението от гледна точка на по-централното географско местоположение. По този начин вероятността да се сгреши е по-малка. Това е като да прекараш ъглополовяща в триъгълник от координати, намиращи се на полуокръжност. И моето мнение е същото — Тъкър всмукна от пуретата си, мълчанието на Латъм издаваше недоумението му. — А освен това — продължи Сам, — новото решение дава възможност всеки да свърши много повече работа.
— Разбирам… Причините тогава съвпадат с…, нека го наречем, професионалното любопитство?
— Единствено професионално, господин Латъм — Тъкър осъзна, че Латъм не можеше да говори свободно по телефона. Или чувстваше, че не може. — Извън всяко съмнение, ако се тревожите за интересите на Министерството. Всъщност, така Алекзандър би ви спестил значителни парични средства, а вие ще получите много повече информация в по-кратки срокове.
28
Алюзия с Lathe — една от петте административни области в графство Кент, символ на бюрокрацията — б.пр.