Латъм отново замълча, за да придаде като че ли по-голямо значение на онова, което щеше да каже.
— Естествено, ние винаги сме заинтересовани разходите да са по-малки… И предполагам, ние всички сме съгласни с решението по-скоро да се влезе вътре. Имам предвид в Кок Пит.
Сам знаеше, че изказването на Латъм може да се преведе с въпроса: Съгласен ли е Барък Мур?
— Ние всички сме съгласни, господин Латъм. И всички сме професионалисти.
— Да… Е, това е чудесно. Една последна забележка, господин Тъкър.
— Да, господин Латъм?
— Искаме господин МакОлиф да използва всички ресурси, които са му осигурени. Да не се ограничава, опитвайки се да спести пари. Експедицията е твърде важна, за да прави това.
И отново Тъкър успя лесно да си преведе думите на Латъм: Алекс трябва да поддържа контактите си с Британските разузнавателни служби. Ако ги избягва, ще възбуди подозрението им.
— Ще му предам това, господин Латъм, но съм сигурен, че той е наясно с положението. Последните две седмици бяха ужасно еднообразни, направо тъпи — обикновено замерване на крайбрежната ивица. Не изпитвахме голяма нужда от специални съоръжения. Или ресурси.
— Той знае нашето отношение към него — каза Латъм бързо, сякаш нямаше търпение в този момент да сложи край на разговора. — Довиждане, господин Тъкър.
— Довиждане, господин Латъм — Сам задържа пръста си върху вилката на телефона за известно време, после я освободи и зачака централата. Когато операторът се обади, той помоли да го свържат с рецепцията.
— „Бенгал Корт“, добър ден.
— На телефона е господин Тъкър, западно крило, стая № 6, експедиция на Кралското дружество.
— Да, господин Тъкър?
— Господин МакОлиф ме помоли да направя известни приготовления за довечера. Не му останало време тази сутрин, освен това е било малко неудобно, защото госпожа Бут е била с него. — Сам млъкна, за да остави думите му да свършат своето.
Служителят автоматично отговори:
— Да, господин Тъкър. С какво можем да Ви бъдем полезни?
— Днес е рожденият ден на госпожа Бут. Мислите ли, че в кухнята могат да приготвят набързо една торта? Нищо специално, разбира се.
— Но моля Ви! Ще се радваме да Ви помогнем, сър — служителят беше ентусиазиран. — Удоволствието е изцяло наше, господин Тъкър.
— Чудесно. Много мило от ваша страна. Просто го запишете на сметката на г-н МакОлиф…
— О, това ще бъде безплатно — прекъсна го администраторът, изключително раболепен.
— Много мило, наистина. Предполагам, че ще вечеряме около 8.30. На обичайната маса.
— Ние ще се погрижим за всичко…
— Ще бъде в 8.30, — продължи Сам, — ако г-н МакОлиф успее да се прибере навреме… — Тъкър отново замълча, като чакаше да види какъв ще бъде отговорът на администратора.
— О, така ли? Има ли някакъв проблем, г-н Тъкър?
— Ами проклетият му глупак тръгна с колата на юг от Очо Риос, за Фърн Гъли29, струва ми се, за да потърси някаква скулптура, изработена от сталактити. Каза ми, че там живеели местни хора, които се занимавали с такъв род дейност.
— Истина е, г-н Тъкър. Има доста занаятчии, работещи със сталактити, там в клисурата. Но, има правителствени забрани…
— О, Господи, синко! — прекъсна го Сам, оправдавайки се. — Той само отиде да намери подарък за г-жа Бут. И това е всичко.
Администраторът се изсмя тихо, раболепно.
— Моля Ви, не ме бъркайте, г-н Тъкър. Освен това, правителството не винаги се намесва. Имах предвид единствено, че се надявам г-н МакОлиф да има успех в търсенето. Когато ми поиска онази карта на пътищата, можеше да ми спомене къде отива. Сигурно бих могъл да му помогна.
— Ами… — провлече Сам конспиративно, — той вероятно се е чувствал неловко, ако разбирате какво имам предвид. Ще Ви помоля разговорът да си остане между нас. Иначе той ще ми откъсне главата.
— Разбира се.
— Благодаря Ви предварително за тортата довечера. Наистина е много любезно от ваша страна, синко.
— О, моля ви. Няма защо. „Довижданията“ бяха изстреляни, особено от страна на администратора. Сам затвори телефона и излезе отново на терасата. Лорънс спря да наднича през стената и седна на постамента в основата й. Той се облегна, криейки тялото си зад нея.
— Г-жа Бут и Джимбото излезли от вода — каза чернокожият революционер. — Пак в столове.
— Обади се Латъм. Носачите ще бъдат тук днес следобед… А, говорих и с рецепцията. Да видим дали информацията ни ще бъде предадена където трябва.