— Ще пътуваме до „Пийл Корт“. Не е далече от тук — каза дребният, мършав финансист, с жив, но винаги овладян поглед. — С колко време разполагате? Като имате предвид разумните предохранителни мерки.
— Ние наехме кола да идем на екскурзия до водопада Дън — отвърна Питър. — Оставихме я на паркинга, където пресрещнахме мерцедеса. Значи, няколко часа най-малко.
— Разбраха ли другите къде отивате?
— Да. Поканих МакОлиф да дойде с нас. Уорфийлд се усмихна:
— Добре свършено, Питър.
Колата измина няколко мили по пътя към Оракабеса. След това зави в чакълеста алея, от двете страни на която се извисяваха два бели каменни стълба. И на двата висяха еднакви месингови табели, на които пишеше: „Пийл Корт“. Табелите бяха излъскани до блясък: една богата смесица от черно и златно.
В края на алеята се намираше дългият паркинг, построен пред още по-дългата едноетажна, боядисана с бяла гипсова мазилка къща, с много прозорци и врати от скъпо дърво. Къщата беше кацнала на върха на стръмен скат, издигащ се над брега.
Уорфийлд и Йенсенови бяха пропуснати в къщата от безучастна на вид възрастна чернокожа жена в бяла престилка. Уорфийлд ги поведе към верандата с изглед към водите на залива Голдън Хед31. Тримата се настаниха в столовете си и Уорфийлд любезно помоли прислужницата ямайка да им донесе някакви освежителни напитки. Може би лек пунш с ром.
Дъждът преминаваше: тук-таме зад черните облаци в небето вече можеха да се видят жълти и оранжеви петна.
— Винаги ми е допадал „Пийл Корт“ — каза Уорфийлд. — В него има нещо умиротворяващо.32
— Да, от гледката, която се разкрива, ти спира дъха — добави Рут. — Ваша собственост ли е „Пийл Корт“, Джулиан?
— Не, скъпа моя. Но мисля, че не е трудно да стане. Разходи се наоколо. Може би пък вие с Питър ще се заинтересувате.
Рут се усмихна и като при подадена реплика се надигна от стола си:
— Мисля, че ще се поразходя наоколо.
Тя влезе през вратите на верандата в по-голямата всекидневна със светлокафявите мраморни маси. Питър я наблюдаваше как се отдалечава, след което се обърна към Джулиан:
— Толкова ли са сериозни нещата?
— Не искам да я разстройвам — отвърна Уорфийлд.
— И с това отговаряш на въпроса ми.
— Вероятно, но не по необходимост. До нас стигнаха обезпокояващи новини: MI5.
При тези думи Питър реагира така, сякаш бяха го ударили незаслужено:
— Мислех, че сме покрили района. Изцяло. Те не проявяваха признаци на живот.
— Що се отнася до острова, вероятно е така. Нещата изглеждат задоволително от гледна точка на целите ни. Но в Лондон — там става нещо. По всичко Личи — Уорфийлд направи пауза и пое дълбоко въздух, свивайки тесните си, набръчкани устни. — Естествено, ние ще вземем мерки и незабавно ще се намесим, но може би нещата са отишли твърде далеч. В края на краищата, ние можем да контролираме Службите…, ако се наложи, направо от Външното министерство. Онова, което ме тревожи, е дейността на агентурата тук.
Питър Йенсен зарея поглед над перилата на верандата. Следобедното слънце се мъчеше да пробие през облаците. Дъждът беше спрял.
— Тогава срещу нас имаме двама противници. Този Халидон, каквото, по дяволите, и да представлява той. И Британското разузнаване.
— Точно така. Онова, което е от изключителна важност, обаче, е да ги държим настрана едни от други. Ясен ли съм?
Йенсен отново се обърна към стария човек.
— Разбира се, ако те вече не са обединили силите си.
— Не са.
— Сигурен ли си в това, което казваш, Джулиан?
— Напълно. Не забравяй, че ние първи научихме за този Халидон от хората на MI5, от специалисти, работещи под прикритие. Просто ведомостите на „Дънстоун“ са по-различни. Ако беше осъществен контакт, щяхме да научим.
И отново Йенсен се загледа във водите на залива. Видът му беше замислен, на човек, който си задава въпроси.
— Но защо? Защо? На човек му предлагат един милион долара… Няма нищо, абсолютно нищо в досието му, което да намеква по някакъв начин за ставащото сега. И ето ти — МакОлиф е заподозрян във всяка една намеса на правителството… а преди направо побесняваше, ако се спомене нещо подобно. Нали това беше и една от причините, поради които го предложих.
— Да — каза Уорфийлд безстрастно. — МакОлиф беше твоя идея, Питър… Не ме разбирай погрешно, не те държа отговорен, тогава аз приех избора ти… Опиши ми какво се случи снощи, тази сутрин.
Йенсен разказа, включително и за рибарската лодка, изведнъж променила посоката си в открито море и изнасянето на медицинското оборудване от мотелската стая.
— За операция на MI5 е пипано доста грубо, Джулиан. Разузнаването разполага с твърде много помощни средства, за да се прибягва до мотели и рибарски лодки. Само да знаехме какво се е случило!