— Знаем. Или поне мисля, че знаем — отвърна Уорфийлд. — Късно миналата нощ на десет, дванадесет мили от крайбрежието е имало нахлуване в къщата на един покойник, бял, антрополог по професия. Името му е Пиърсол. Завързала се е престрелка. Знаем, че са били убити двама, може би е имало и ранени. Официалното становище е, че е било обир, което разбира се не е вярно. Не в смисъл на кражба.
— Чувал съм името „Пиърсол“…
— Би трябвало да си го чувал. Това е оня университетски радикал, подал шантавото заявление за покупка в Министерството на земята.
— Ами да, разбира се. Той искаше да купува половината от Кок Пит! Преди няколко месеца. Според мене беше луд. — Йенсен запали лулата си, вкопчи се в долната й част, докато я палеше. — Ето го значи третият, който се намесва — каза той тихо, но явно нервиран.
— Или един от първите двама, Питър.
— Как така? Какво искаш да кажеш?
— Ти изключи преди малко MI5. Но това може да е дело на Халидон.
Йенсен се втренчи в Уорфийлд.
— Ако е така, това би означавало, че МакОлиф работи и с двете страни. И ако Разузнаването не е осъществило още контакт, то е, защото МакОлиф не позволява да се стигне до него.
— Много сложно устроен млад човек — старият финансист остави внимателно чашата си върху облицованата с плочки масичка близо до стола му. Той леко се завъртя, за да погледне през вратите на верандата; можеше да се чуе гласът на Рут Йенсен, увлечена в разговор с прислужницата някъде вътре в къщата. Уорфийлд отново прехвърли погледа си върху Питър. После посочи с тънкия си, кокалест пръст към едно черно кожено куфарче, почиващо върху бяла плетена масичка на откритата веранда. — Това е за теб, Питър. Моля те, иди и го вземи.
Питър се надигна от стола си, отиде до масичката и застана до куфарчето. Беше по-малко от дипломатическия формат. И по дебело. Двете му закопчалки бяха осигурени с шифрови устройства.
— Какви са комбинациите?
— Лявата е три нули. Дясната три петици. Можеш да ги смениш, ако искаш.
Питър се наведе и започна да върти малките цифрови колелца. Уорфийлд продължи.
— От утре започват действията ти вътре в системата. Научи всичко, което може да се научи. Разбери кой го посещава, а той със сигурност ще има посетители. И в момента, в който установиш, че наистина е в контакт, както и с кого точно се е свързал, изпрати Рут под някакъв медицински предлог да предаде информацията… След това, Питър, трябва да го убиеш. МакОлиф е крайъгълният камък. Неговата смърт ще предизвика паника и в двата лагера. И тогава ние ще узнаем всичко, което ни трябва.
Йенсен повдигна капака на черното кожено куфарче. Вътре, в зелената филцова подплата, лежеше чисто нов „Люгер“. Стоманената му повърхност лъщеше с изключение на едно малко правоъгълниче под затвора, където би трябвало да е серийният номер. Беше изтрит. Под оръжието се мъдреше дванадесетсантиметрово цилиндрично приспособление с винт в единия си край: заглушител.
— Никога не си искал от мен такова нещо, Джулиан. Никога… Не трябва да ме молиш за това. — Йенсен се обърна и се вторачи в Уорфийлд.
— Не те моля, Питър, а го изисквам. „Дънстоун Лимитид“ ти даде всичко. И в този момент тя има нужда да направиш нещо за нея, по-различно от всичко, което си правил до сега. Налага се. Ти трябва да разбереш.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
КОК ПИТ
23.
Те започнаха от центъра на западния периметър, две мили и половина на юг от Уестън Фавел, в подножието на Кок Пит33. Построиха базов лагер на брега на едно не много широко разклонение на Марта Брей, Всички, е изключение на водачите Маркъс и Джъстис Недрик, бяха поразени от гледката на непроницаемата на пръв поглед джунгла, която като стена ги обграждаше от всички страни.
Това бяха странни, изтъкани от противоречия гори, в които до влажния, яркозелен цвят на тропическата растителност можеха да се видят извисяващите се до небето и потискащи със своята студена масивност разновидности на черното и зеленото, характерни за северните климатични пояси. Гъсти поселения от дебели палми мака растяха до копринения памук или сейба, дървета, чиито върхове не се виждаха, затулени от средния растителен пояс. Планинско зеле и волски кичур, орхидеи и мъх, гъби-плесени и евкалипти се бореха за своите права да съществуват в девствената, като че ли излязла от приказната страна Оз, джунгла.
Земята беше покрита с папрати и птеридофити34, меки, влажни и коварни, готови да те спънат на всяка крачка. Басейни от блатоподобна кал се криеха под гъстите, преплетени храсталаци. Неочаквани хълмове се издигаха направо от нищото, спомени от разместването на пластовете през олигоцена35, които никога нямаше да се върнат отново в лоното на земята.
33
Символиката на името носи множество значения — петльова дупка, зора, ветропоказател, седалище на пилот в самолет, водач, инициатор и др. — б.пр.