— Не е имало смисъл тя да бъде търсена — каза Даниел, — тъй като през вековете на колониалното законодателство дейността е блокирана от постулата: всички скъпоценни метали, открити на острова, стават собственост на Короната. Това е първата и основна причина никой да не е правил проучвания.
— Фаулър — каза МакОлиф тихо. — Джеръми Фаулър…
— Моля?
— Кралският писар в Кингстън. Преди почти сто години…
Даниел замълча.
— Да. През 1883 година, ако трябва да бъдем точни… значи и това беше във фрагментите на Пиърсол. — Председателят на Халидон записа нещо на друга страница от бележника. — Те ще бъдат отстранени.
— Този Фаулър — запита Алекс тихо. — Той знаел ли е?
Даниел вдигна поглед от бележката и докато го правеше, скъса листчето от бележника.
— Не. Той е вярвал, че изпълнява желанието на една отцепила се фракция на мароните, която заговорничела с група земевладелци от северното крайбрежие. — Целта била да се унищожат записите за някакво племенно споразумение, за да могат хиляди акри да се освободят за плантации. Така му е било казано и за това му е било платено.
— Семейството му в Англия все още вярва, че коренът на богатството му е тук.
— Защо не? Това е било — Старейшината се усмихна — „колониална служба“. Защо не се върнем към въпроси, отнасящи се към по-близката ни история? Виждате ли, д-р МакОлиф, ние искаме да разберете. Задълбочено и изцяло.
— Продължавайте.
Според Даниел, Халидон нямал амбиции за политическа власт. И никога не е имал такива амбиции; той оставал извън политическото тяло, приемайки историческия възглед, че редът се ражда от хаоса на различни, дори противоборстващи идеологии: идеите били по-величествени паметници от катедралите и народът трябвало да има свободен достъп до тях. Това бил урокът на Акуаба. Свобода на действието, свобода на мисълта… свободата да се биеш, ако се наложи. Религията на Халидон била в основата си хуманистична, нейните богове от джунглата — символи на непрекъснато борещи се сили, които се сражавали за свободата на смъртните. Свободата да оцелееш в света по начин, който съответства на разбиранията на племето, без той да бъде натрапван на другите племена.
— Не лоша предпоставка, нали? — запита Даниел уверено, но малко рязко.
— Не — отговори МакОлиф. — А също и не особено оригинална.
— Не съм съгласен — каза Старейшината. — Тази мисъл може да има хиляди прецеденти, но за подобна практика никъде не се е чуло… Племената в своето предварително развитие на самозадоволяваща се общност стигат до степента, в която започват да изпитват желание да се наложат над колкото се може повече племена. От фараоните до Цезар, през Империята в нейните разновидности — Свещената Римска, Британската и т.н. до Адолф Хитлер, през Сталин, та чак до вашето конгломератно правителство от самодоволни прозелитерианци47. Пазете се от „светците“, МакОлиф. Те са твърде набожни, но по свой собствен начин. И все още са твърде много.
— Но Вие не сте — Алекс погледна към големия прозорец от оловно стъкло и към тежко падащата водна маса отвън. — Вие просто решавате кой е… и действате по целесъобразност. Свободни да „влезете в битка“, както го наричате.
— Мислите, че има някакво противоречие в целта?
— Абсолютно сте прав, за това ми е думата. Когато „влизането в битка“ включва и убийството на хора… тъй като те не споделят вашата идея за това кое е приемливо и кое не.
— Кого сме убили според Вас?
Алекс прехвърли погледа си от водопада върху Даниел.
— Мога да започна с миналата нощ. Двама носачи от експедицията, които вероятно са получавали някой и друг долар от Британското разузнаване. За какво? Затова, че са си отваряли очите? Затова, че са докладвали какво сме имали за вечеря? Кой е идвал да ни види? Вашият водач, онзи, когото наричах „Маркъс“, ми каза, че са били агенти; той ги е убил. И една дебела свиня, наречена Гарви, който беше от най-ниско ниво, недостатъчно информирана за ставащото свръзка и уверявам Ви, вонеше ужасно. Но мисля, че фаталното произшествие на пътя за Порт Мария е било драстична мярка — МакОлиф спря за момент и се наведе напред. — А Вие избихте и цяла една експедиция — всеки един неин член — и то за какво, че бяха наети от „Дънстоун“ по същия начин, по който бях нает и аз: просто като търсех работа. Сега, може би, Вие ще оправдаете всички тези убийства, но нито Вие, нито някой друг може да оправдае смъртта на Уолтър Пиърсол… Да, господин Високи и Всемогъщи Старейшина, мисля, че самият Вие сте много и то войнствено „религиозен“.
47
Тези, които обръщат в нова вяра свои последователи. Етимологически от прозелит — новопокръстен — б.пр.