Сега Алисън Бут гледаше вторачено скенера и МакОлиф. Тя изпитваше гняв и страх, но запази самообладание и не каза нищо.
Както го бяха научили, Алекс включи инструмента и направи с него няколко вертикални и хоризонтални кръга в далечния край на стаята. Тази процедура трябваше да бъде повторена и в другите три ъгъла на стаята. Той се почувства объркан, почти смешен, докато махаше бавно с ръка, сякаш правеше някаква скрита магия. Алекс извършваше движенията и дори не обръщаше внимание на Алисън.
След това изведнъж объркването му изчезна. Вместо него той почувства болка в горната част на стомаха си, подобна на остро ужилване. Дъхът му секна, а очите му се втренчиха в дългата два-три сантиметра скала на скенера. Беше виждал тази скала да светва по време на обучението си при Холкрофт. Тогава той дори се очарова от плавните й и накъсани движения. Сега обаче усещането му нямаше нищо общо с очарованието. Сега изпита страх.
Това не беше занятие в безопасната, отдалечена стая на Холкрофт, където той търпеливо и внимателно обясняваше на Алекс значението на припокриващите се зони. В момента ставаше същото. МакОлиф не мислеше, че някога ще се повтори. Тогава всичко му се струваше… е, всъщност някак неестествено, някак толкова невероятно.
Но сега, пред него тънката късичка скала потрепваше и блестеше с всички сили. Миниатюрните сензори реагираха на чуждото присъствие.
Някъде в непосредствена близост до него се намираше чужд обект, чиято функция беше да предава всичко, изречено в тази стая.
Той тръгна към Алисън и тя внимателно се приближи към него. Направи й знак с ръце и си помисли, че жестовете му приличат на движенията на смахнат участник в шарада4. Алекс посочи първо скенера и после устните си. Когато тя заговори, той се почувства като пълен нещастник.
— Ти ми обеща да пийнем в онази прекрасна градина долу. Всичко останало ще трябва да почака…, любов моя — тя произнесе тези думи тихо и просто. Беше съвсем естествена!
— Правилно — отговори той, убеден, че от него не става добър актьор. — Само да се измия.
Бързо влезе в банята и пусна водата в мивката. Плътно притвори вратата, докато шумът от течащата вода стана различим, но не натрапчив. Върна се на мястото, където стоеше преди и продължи проверката със скенера. Намаляваше полукръговете в зависимост от показанията на скалата, като се опитваше да локализира обекта според указанията на Холкрофт.
Единственото, което не го изненада, беше фактът, че червената скала на скенера се включи точно над куфара му, до стената върху шкафчето за багаж.
Червената светлина показваше, че обектът е в радиус от тридесетина сантиметра от уреда.
Алекс подаде скенера на Алисън и отвори куфара внимателно. Отдели дрехите си, като разпредели ризите, чорапите и бельото и ги хвърли върху леглото. Когато куфарът се поизпразни, той дръпна еластичната подплата и прокара пръсти по кожената стена.
МакОлиф знаеше какво да търси. Холкрофт беше му показал десетки микрофончета от различен вид и размер.
Накрая го намери.
Микрофонът беше прикрепен към външната подплата — малка подутина с размерите на облечено в кожа копче.
Както го беше инструктирал Холкрофт, МакОлиф не го махна, а продължи да оглежда куфара за втори, резервен микрофон.
И го намери. Този път от Другата страна на куфара.
Алекс взе скенера от Алисън, отдалечи се и бързо „преслуша“ останалата част на стаята, Холкрофт му беше казал, че едва ли ще има трети микрофон. Той се оказа прав — скалата не помръдваше. МакОлиф знаеше, че ако подслушвателното устройство е инсталирано върху подвижен предмет, то е единствено.
Стаята беше „чиста“ или „стерилна“, както казваше Холкрофт.
МакОлиф отиде в банята. Там също нямаше микрофони. Спря водата и викна на Алисън:
— Разопакова ли си багажа? — защо, по дяволите, каза тези думи? Да го вземат мътните това…
— Аз съм вряла и кипяла в геоложките експедиции — отговори тя непринудено. — Дрехите ми са отдавна като сдъвкани — ще почакат. Пък и искам да видя тази забележителна градина. Побързай.
Алекс отвори вратата и видя Алисън да затваря балконската врата и да спуска пердетата на френските прозорци. Тя действаше правилно, помисли си той. Холкрофт често му беше повтарял: След като намериш подслушвателно устройство, провери дали могат да те наблюдават отвън.
МакОлиф излезе от банята и я видя как го гледа. Не, помисли си той, тя не го гледаше, тя се беше вторачила в него.