Случи се точно това, което Чарлз Уайтхол подозираше. И ето защо той не изпълни онова, което Барък Мур му беше заповядал. Имаше по-сигурен начин и той беше да действа сам.
Трелоунският полицай беше дебел. Той се клатеше напред-назад покрай обраслия с дървета край на моравата. Крачеше нервно, сякаш се страхуваше от това, че е останал сам. Носеше пушка в ръцете си и рязко я вдигаше при всеки звук, който чуеше или си въобразяваше, че е чул.
Внезапно в далечината се разнесоха изстрели — някъде надолу при реката. Бяха много, набързо един след друг. Или се хабяха много патрони, или Мур и МакОлиф бяха загазили.
Сега беше моментът да действа. Патрулиращият стоеше в края на горичката, надничайки по посока на изстрелите. Стрелбата го защитаваше, но в същото време бе и източник на страха му.
Той гушна пушката си и нервно запали цигара.
Чарлз се надигна и с архивната касета в ръце, се затича във високата трева, като заобикали западния фланг на полето. После зави надясно и продължи към къщата на Пиърсол през оредяващите дървета до граничната линия на входната алея.
Двете патрулни коли почиваха мирно в лунната светлина пред широките каменни стъпала на „Хай Хил“. Уайтхол излезе от прикритието на гората и притича до първата. Едната врата беше отворена — вратата на шофьора. Приглушеното резервно осветление хвърляше отблясъци върху черната кожа. Ключовете висяха на таблото. Той ги извади и после изтръгна жиците, захранващи радиотелефона. Тихо затвори вратата, притича до втората кола и видя, че и нейните ключове си бяха на мястото. След това отново се върна при първата и без излишен шум отключи предния капак, освободи дистрибуторната капачка от делкото и за дърпа гумения накрайник, докато го откачи от жиците.
Върна се при втората кола, влезе вътре и настани архивната касета на седалката до себе си. Натисна педала на газта няколко пъти. Провери превключването на скоростите и остана доволен. Завъртя ключа в стартера. Моторът запали на секундата.
Чарлз Уайтхол даде на заден, излезе от мястото за паркиране, завъртя кормилото и се понесе по алеята.
19.
Докторът затвори вратата на пациото8 и излезе на терасата, свързваща стаите на Алисън и МакОлиф. Барък Мур лежеше в леглото на Алисън. Тя настоя. Нямаше коментарии, решението не беше поставено на обсъждане.
Горната част на лявата ръка на Алекс беше бинтована. Раната бе повърхностна, болезнена и нищо сериозно. Той седеше до Алисън на високата до кръста стена-парапет, която опасваше терасата с изглед към морето. Не обсъждаха нощния десант. За това щеше да има време по-късно. Сам Тъкър и Лорънс бяха заели позиция в двата, края на пациото, за да предотвратят нахлуването на нежелани посетители в малкото пространство.
Докторът, негър от Фалмут, с когото Лорънс се беше свързал посред нощ, се приближи до МакОлиф.
— Направих каквото можах. Бих искал да имам по-голяма увереност за състоянието му.
— Не трябва ли да го пренесем в болница? — думите на Алисън бяха повече упрек, отколкото въпрос.
— Би трябвало — съгласи се докторът уморено. — Обсъдихме и този вариант с него. Стигнахме до извода, че това е невъзможно. Има само една и то държавна клиника във Фалмут. Мисля, че тук е по-чисто.
— Барък го издирват — тихо обясни Алекс. — Ще го тикнат в затвора, преди да са извадили куршума от тялото му.
— Аз дълбоко се съмнявам, че те ще си направят труда да го извадят.
— Какво е Вашето лекарско заключение? — попита Алекс, палейки цигара.
— Той би имал шанс, ако остане абсолютно неподвижен. Но само шанс. Аз обгорих коремната стена. Тя лесно може да се затвори. Прелях му кръв… Да, в кабинета си имам малко количество от определени кръвни групи. Той е крайно изтощен. Ако преживее два или три дена, ще имаме някаква надежда.
— Но Вие не вярвате — отбеляза МакОлиф.
— Не. Имаше твърде голям вътрешен кръвоизлив. Моят подвижен операционен инструментариум не е от най-добрите. Е, моят помощник ще изчисти. Ще изнесе чаршафите, превързочните материали, всичко, напоено с кръв. За съжаление миризмата на етер и дезинфектанти ще остане. Дръжте външните врати отворени винаги, когато имате възможност за това. Лорънс ще се погрижи никой да не влиза тук.