Мъжът размаха празния плик:
— Върху това има два комплекта отпечатъци. Твоите и моите… Чао, бейби. Трябва да се измитам оттук. Връщам се там, откъдето няма да ме екстрадират.
Мъжът на два пъти форсира двигателя, рязко превключи скоростите, направи един елегантен полукръг с триумфа и изчезна в тъмнината на „Харбър стрийт“.
Джулиан Уорфийлд се намираше в Кингстън. Беше долетял преди три дни и използваше всички възможни канали в „Дънстоун“, за да разбере какво се крие зад странното поведение на Алекзандър МакОлиф. Питър Йенсен се беше придържал стриктно към дадените му инструкции и беше държал МакОлиф непрекъснато под око, като подкупваше хората от рецепцията, портиерите и шофьорите на таксита, за да го информират за всеки ход на американеца.
И винаги той и жена му стояха настрани, все едно, че нямат нищо общо с това щателно разследване.
Това беше най-малкото, което можеше да направи за Джулиан Уорфийлд10… Той би направил всичко, за което го помолеше Джулиан, всичко, което поискаше от него „Дънстоун Лимитид“. Щеше да даде всичко от себе си за човека и организацията, които измъкнаха него и жена му от долината на отчаянието и им предоставиха един свят, в който те можеха да живеят и работят: работа, която обичаха, пари и сигурност. Това беше нещо недостижимо за повечето академични двойки. На тях им стигаше. Стигаше, за да забравят.
Джулиан ги бе открил преди двайсет години: бити, свършени, унищожени от събитията. Бяха разорени и нямаше къде и при кого да отидат. Той и Рут бяха арестувани. По времето на всеобщата лудост, времето на Клаус Фаш и Гей Бърнис, на присъди, родени от прекомерно залитане и слепи увлечения. Той и жена му допълваха скромния си академичен доход като работеха за правителството на секретни геоложки обекти. Търсеше се петрол, злато, ценни минерали. И те на драго сърце предаваха всичко, систематизирано от тях в отделни папки, на човек от Съветското посолство. Просто един порив на чувството за равенство и справедливост.
И бяха заловени. Но Джулиан дойде да ги види.
Джулиан Уорфийлд им предложи да им възстанови отново живота, който са водили. В замяна на това от тях се искаше да изпълняват определени поръчения, свързани и несвързани с правителството, спрямо персонала на дадени компании, в Англия и извън пределите й. Но винаги в рамките на високата им квалификация и собствените им професионални цели.
Всички обвинения срещу тях бяха снети от най-високо място. Била извършена ужасна грешка спрямо тези високо уважавани членове на академичната общност. Скотланд Ярд им поднесе извиненията си. Наистина го направиха.
Питър и Рут никога не отказаха нищо на Джулиан. Лоялността им беше неоспорима.
Поради това в този момент Питър лежеше по корем на студения, мокър пясък, докато карибската зора се разпукваше на изток. Беше се прикрил зад едно възвишение на кораловата скала, откъдето идеално се виждаше терасата на МакОлиф. Последните инструкции на Джулиан бяха по-специфични.
„Разбери кой го посещава. Кой е от голямо значение за него. Установи самоличността им, ако можеш. Но за Бога, остани в сянка. Имаме нужда и от двама ви тук, вътре в нещата.“
Джулиан беше съгласен, че изчезванията на МакОлиф — в Кингстън, в такситата, в неизвестната кола пред вратите на имението Кортли — всички те означаваха, че интересите му в Ямайка не се ограничаваха само с тези на „Дънстоун Лимитид“. Трябваше да се предположи, че той е нарушил първото и най-главно условие на лоялността — секретността. Ако това беше така, МакОлиф можеше да бъде заменен и… забравен без никакви затруднения. Но преди това от особена важност беше да се открие кой е врагът на „Дънстоун“ тук на острова. Или враговете. В този смисъл геоложките проучвания бяха нещо второстепенно. Определено второстепенно. Ако се наложеше, те можеха да бъдат пожертвани, стига това да помогнеше враговете да бъдат идентифицирани.
И преди три часа се беше започнало. Питър и Рут си бяха легнали малко след полунощ. Стаята им се намираше в източното крило на мотела, до тези на Фъргюсън и Чарлз Уайтхол. МакОлиф, Алисън и Тъкър бяха настанени в западното крило. Това разпределение демонстрираше стари приятелства, нови любовни връзки и среднощни запои по съседски.
Около един часа те чуха някаква кола да завива по алеята пред мотела. Гумите й изсвириха пронизително. После всичко утихна. Като че ли шофьорът, дочул шума, изведнъж се беше разтревожил от последствията.
10
Букв. прев. — бойно поле, алюзия с ролята на героя в сюжета, основател на финансовата империя „Дънстоун“, която води войната — б.пр.