Повтарящите се данни и несъществените подробности са пропуснати от цитираните текстове, за да се спестят на читателя уморителното дублиране на факти в съобщенията и подробностите в докладите, като дебелината на корпуса и номерата на самолетите и военнослужещите. В няколко служебни доклада времето е превърнато от военната система в цивилното източно стандартно време, а местоположенията и координатите са опростени и обяснени.
В много случаи фактите, които се излагат в цитирания материал, се различават от онези, съдържащи се в Легендата. Оставил съм на читателя да реши за себе си коя версия е по-вероятно да бъде истинска.
Май 1974 г.
Темпи, щата Аризона
Л. Д. К.
„Факт е, че всички бяхме много озадачени, тъй като работата беше толкова проста, а ни объркваше напълно.
— Може би самата простота на нещата ви кара да бъркате — каза приятелят ми.
— Какви глупости говорите — отвърна префектът и се изсмя от сърце.
— Може би загадката е прекалено обикновена — рече Дюпин.
— О, господи! Кой е чувал подобна мисъл?
— Малко прекалено очевидно.
— Ха, ха, ха! Хо, хо, хо! — разсмя се нашият посетител, като явно се забавляваше. — Ей, Дюпин, ще ме уморите!“
Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
Нощта блестеше от звезди, когато самолетът „DC-3“, подтикван от благоприятен вятър откъм опашката, започна бавно да се спуска към Майами. Лекото свеждане на носа повиши скоростта на полета с няколко възла и висотомерът започна бавно да спада. В кабината пътниците, на път за домовете си след коледната ваканция в родния им остров Пуерто Рико, пееха „Ние, тримата крале“, а стюардесата им поднасяше сладкиши и пунш. В пилотската кабина командирът на екипажа взе микрофона:
— Кулата в Майами, тук пътнически самолет № 16002, приемам.
— Пътнически самолет № 16002, тук кулата в Майами, приемам.
— № 16002 наближава Майами, идвам от Сан Хуан, Пуерто Рико. В момента съм на петдесет мили южно, всичко е наред, виждам града. Моля, дайте указания за приземяването. Приемам.
— Нула нула две, продължавайте захождането, съобщете, когато видите летището.
— Нула нула две, тук е кулата в Майами. Моля, отговорете. Приемам.
— Нула нула две, чувате ли ме? Приемам.
— Пътнически самолет № 16002, тук е кулата в Майами. Чувате ли ме? Чувате ли ме? Моля, отговорете. Приемам.
Но № 16002 въобще не отговори на повикването от кулата в Майами през тази ранна утрин на 30 декември 1948 г., както не отговори и на повтарящите се повиквания от радиостанциите в Нови Орлеан, Сан Хуан и на Бреговата охрана. Почти веднага започна масово издирване. Стотици кораби претърсваха морето, докато самолети оглеждаха района от въздуха. Атмосферните условия бяха идеални, водата — прозрачна и спокойна, и толкова плитка в района, че лесно се виждаха по-едри предмети по дъното. Но морето пази добре своите тайни; никога не бяха намерени каквито и да са следи от самолета „DC-3“. Според предпазливите изрази в доклада за произшествието на Управлението за гражданска авиация, публикуван шест месеца по-късно, „в този случай липсва достатъчно информация, за да се определи вероятната причина“.
Но по доковете, летищата, плажовете и кръчмите, навсякъде, където се събираха опитните моряци, за да обсъждат загадките на морето и небето, се виждаше характерният рисунък на изчезването. Опасността, витаеща в Бермудския триъгълник, отново бе нанесла удар, беше взела още една жертва. Хората, които познаваха морето, знаеха за ужасния район в средата на Атлантическия океан, където кораби (а сега и самолети) са изчезвали в продължение на повече от един век, изчезвали без никаква причина, при добри атмосферни условия, без да изпратят зов за помощ и без да оставят следи.
Дългогодишните наблюдатели на района знаеха за пътническия самолет на „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“, „Стар Тайгър“, който бе изчезнал през януари същата година, когато се приближавал към Бермудските острови, идвайки от Азорските острови. Както било предопределено и на самолета „DC-3“ да направи няколко месеца по-късно, „Стар Тайгър“ изпратил съобщение, че „всичко е наред“, когато наближавал края на дълъг обичаен полет, а след това замлъкнал. След завършване на разследването на случая със „Стар Тайгър“ от Министерството на гражданската авиация бе заявено, че то никога не се е сблъсквало с по-озадачаващ проблем. Поради липса на доказателства в подкрепа на някоя друга теория министерството съобщи, че нещастието се е случило поради „някаква външна причина“.