Съобщението, че е намерен потъналият кораб, довело до второто значително развитие в случая. По това време разследвах съдбата на „Сайклопс“ и възможното му местонахождение веднага повдигна няколко въпроса у мен. Ако останките са на „Сайклопс“, каква е могла да бъде причината да потъне толкова близо до местоназначението си? Защо не е потънал по-рано по пътя, когато е бил по-тежък поради неизгореното гориво и поради това по-податлив на преобръщане или структурна повреда. Отговорът, размислих аз, трябва да е в единствената възможност, която непрекъснато се отхвърля, откакто е изчезнал корабът: буря трябва да е причината за изчезването на „Сайклопс“.
Поради повредения двигател скоростта на кораба е била само 10 възла или около 240 морски мили дневно. Той вероятно е плавал около 1300 мили със Севернопасатното и Антилското течение, чиято скорост е 15 мили на ден, докато попаднал на Гълфстрийм, който го е отнасял на по 120 мили дневно през останалите 500 мили. Според тези изчисления „Сайклопс“ би трябвало да бъде след малко повече от шест дни плаване там, където сега лежи потъналият кораб. Тъй като отплавал от Барбейдоус рано вечерта на 4 март, той би трябвало да наближи Норфък през нощта на 10 март.
Уверено реших, че вестниците, Военноморските сили и всички кораби в океана грешат и че през този ден близо до Норфък е имало буря, достатъчно силна, за да потопи кораба. Тъй като се знае, че северният вятър предизвиква хаос в Гълфстрийм, бурята вероятно е дошла от тази посока. Северният вятър налита бурно срещу противоположното течение на Гълфстрийм и го превръща в разпенен, разбунтуван порой, който е потопил не един плавателен съд. Сметнах, че ако е имало такава буря, останките наистина могат да са на „Сайклопс“.
От Националния център по климата в Ашвил, щат Северна Каролина, ми изпратиха по пощата записаните данни за атмосферните условия по източното крайбрежие още в деня, в който им се обадих по телефона. Записите показват, че в началото на март в Норфък вятърът бил силен, като почти всеки ден достигал скорост от 15 до 20 м/сек. На 8 март затихнал почти напълно, но бавно започнал да се засилва на следващата сутрин. До 17 часа на 9 март предупреждение за буря било подадено по крайбрежието на щата Мейн до щата Северна Каролина. Вятърът духал постоянно от югозапад, като се засилвал, докато към 10 часа на 10 март достигнал скорост над 30 м/сек. Следобед вятърът променил посоката си и задухал откъм северозапад със скорост 31 м/сек. Скоростта му се изменяла от 20 до 31 м/сек, до към 17 часа, след което останала около 20 м/сек, през цялата вечер и на края, към полунощ, спаднала.
Бурята обхванала широк район. Най-силни ветрове, със скорост 43 м/сек., духали в Ню Йорк, където причинили смъртта на един човек, а предупрежденията за буря били разширени, за да включат и Флорида. Параходът „Амолко“ на 375 мили североизточно от Норфък, попаднал в бурята от пладне на девети до следобеда на 11 март. Той трябвало да лежи на дрейф през двата дни на бурята и претърпял повреди на стойност 150 000 долара.
Офицерът У. Дж. Райли от „Амолко“ по-късно споделил с репортер на норфъкския „Върджиниън Пайлът“, че военният транспортен кораб вероятно е попаднал „в зъбите на бурята“ и той бил сигурен, че „Сайклопс“ е потънал, „докато са духали силните ветрове“. Няколко моряци, познаващи склонността към бордово клатене на кораба, подкрепили неговото мнение и добавили, че вероятно е потънал по-бързо, отколкото трябвало, за да се спуснат спасителните лодки.
Изявленията, направени веднага след съобщението, че „Сайклопс“ е в неизвестност, намекват, че според представителите на Военноморските сили корабът бил изчезнал близо до Уест Индия. Заповедта да се посети всеки от островите, осеяли този район на океана, и мнението, че някой от честите урагани в тези води може да е бил причината, означават, че погледите на разследващите са били насочени толкова надалеч, че не са видели какво е станало под носовете им. Липсата на съобщение от кораба, след като той напуснал Барбейдоус, също подкрепя хипотезата, че е потънал в началото на плаването, близо до Уест Индия.
Всички били свикнали със силните пролетни ветрове и за бурята, която явно била по-силна в океана, отколкото на сушата, не било разгласено. „Върджиниън Пайлът“ я споменава на 10 март само с няколко реда, спотаени в долния край на страницата между две реклами. Съобщава се само, че било предадено предупреждение за буря от щата Мейн до щата Северна Каролина. През следващите дни няма статия, в която да се споменава бурята от 10 март.
Пет седмици по-късно, когато в големи заглавия се съобщило, че „Сайклопс“ не е пристигнал навреме, вятърът, и без това — незабелязан, бил вече забравен. Останал скрит в статистическите данни на Метеорологичното управление, където пролежал забравен в продължение на петдесет и шест години. Никой по онова време не се сетил, дори Метеорологичното управление и вестниците, да спомене за него пред представители на Военноморските сили. След единствената малка статия в норфъкския вестник, за офицера Райли и за „Амолко“ не се чуло нищо повече. Вниманието на нацията било привлечено от бойните полета в Европа и шумотевицата около затъмненията, морала и продажбата на „Бонове за свободата“ у дома, а не от изчезналия военен кораб, чиято снимка се появявала на първа страница в продължение на няколко дни. В резултат на това в Легендата винаги се твърди, че атмосферните условия „не са били лоши в никоя част от маршрута“.