Противно на разпространеното убеждение, въобще не е имало официална анкета по изчезването. Военноморските сили водели война и нямали време да разследват изчезването на всеки кораб. Ако било проведено разследване, несъмнено щели да открият данните за атмосферните условия.
До август 1974 г. все още не се знаеше дали потъналият кораб край Норфък е „Сайклопс“. На 24 юли лейтенант Дъглас Армстронг, капитан на „Експлоит“, съобщи, че открил кораб на дълбочина 58 метра под водата, на 70 мили североизточно от нос Хенри и го белязал с буйове, така че по-късно водолазите да могат да го намерят. Говорих отново с Хос на 17 август 1974 г. и научих, че през първата седмица на август той отплавал с военните и наблюдавал на телевизионен екран обследването на потъналия кораб с подводни камери. Поради различия в конструкцията, той бил уверен, че не е същият кораб, който открил преди.
Тогава не били изготвени планове за съгласувани усилия по издирването на кораба. Но този район се използва от Военноморските сили за обучение и преквалификация на водолази и е вероятно корабът, открит от Хос, да се намери отново и да се разпознае със сигурност. Той би могъл да се окаже „Сайклопс“. Във всеки случай липсващата част от загадката, солидна причина за изчезването, на края бе намерена — бурята на 10 март 1918 г., на която никой не обърнал внимание.
Януари 1921
„Каръл А. Диъринг“
Преданието за "Каръл А. Диъринг се разправя по толкова много начини, че не би било правилно да сметнем който и да е от тях за Легендата, освен една твърде кратка версия, която е нещо подобно:
"През едно студено сиво януарско утро на 1921 г. петмачтовата шхуна „Каръл А. Диъринг“ била намерена заседнала здраво върху плитчините Дайъмънд, като всичките и ветрила били вдигнати. Яденето било все още на печката, но единствените живи същества на борда били две котки. Екипажът не бил намерен. Същата година още двадесетина други кораби изчезнали в района и правителството на САЩ разследвало възможността те да са били завзети от пирати.
В края на продължителното разследване на загадката с „Каръл А. Диъринг“ представител на правителството заявил: „В резултат на издирването на екипажа — все едно че сме търсили нарисуван кораб върху нарисуван океан.“
Много от версиите спират дотук, но няколко продължават нататък, като предават цялата история за „Каръл А. Диъринг“ или поне толкова, колкото е могло да се научи.
„Върджиниън Пайлът“, 1 февруари 1921 г., с.З: „Петмачтовата шхуна «Каръл А. Диъринг» заседнала в неделя вечерта при плитчините Дайъмънд според съобщение на бреговата охрана от този район. Пострадалият кораб бил видян днес и спасителни лодки…се отправили да помогнат на заседналия плавателен съд.
Силни вълни връхлитали върху плитчините и правели изключително опасно начинанието на спасителите. Те стигнали на около 400 метра от шхуната, достатъчно близо, за да видят, че корабът бил без спасителните си лодки и че на борда нямало признаци на живот!“
„Върджиниън Пайлът“, 5 февруари 1921 г., с.4:
„Снощи се узна с положителност, че шхуната, изоставена с вдигнати ветрила… е «Каръл А. Диъринг»… качили се на борда и повърхностният оглед ги убедил, че не може да бъде спасена. Обшивката й била раздрана от непрекъснатата игра на вълните, а трюмът й бил разбит от мощното връхлитане на водата, без всякаква надежда за възстановяване…
Когато отплавала за Южна Америка през миналия септември, тя била под командуването на капитан Мерит, единият от собствениците, и Дж. Дж. Диъринг, на името (на чийто син) е кръстен корабът. Няколко дни след отплаването капитан Мерит заболял и бил принуден да се върне…