По неизвестни причини представители на Министерството на търговията не можеха да съобщят имената на другите два кораба, чието изчезване предизвиква подозрения…
Държавният департамент… даде указания на консулските служители на САЩ в пристанищата из различни части на света да следят за липсващия екипаж на «Диъринг» и за съмнителния кораб, на който се предполага, че екипажът бил взет в плен…
В съобщението на Държавния департамент се хвърля подозрение върху поведението на един параход, преминал скоро след «Диъринг» покрай плаващия фар на нос Лукаут.
На 29 януари 1921 г…. «Каръл А. Диъринг»… минал покрай плаващия фар на нос Лукаут, щата Северна Каролина, а на 31 януари 1921 г. бил намерен на няколко мили на север от тази точка в такова състояние, че съществуват основателни съмнения за престъпление.
… Някакъв човек от борда, не капитанът, повикал плаващия фар и съобщил, че корабът е загубил и двете си котви, и помолил това да бъде съобщено на собствениците му. Като се изключи това, «Диъринг» изглеждал в много добро състояние. Малко (по-късно) параход, чието име не може да се установи със сигурност… бил помолен да спре и да приеме едно съобщение за предаване и въпреки многото опити от страна на капитана на плаващия фар да привлече вниманието на кораба, неговите усилия останали напразни.“
„Ню Йорк Таймс“, 22 юни 1921 г., с.4:
„Сенаторът Хейл от щата Мейн, който пръв поиска да започне правителствено разследване по изчезването на «Хюит» и екипажа на «Диъринг», днес изложи теорията, че бунт, а не пиратство е обяснението на загадъчните морски произшествия…
«Според мен ще се установи, че поне в един от случаите става въпрос за най-обикновен бунт — заяви сенаторът Хейл. — Вероятно разбунтувалият се екипаж на един от корабите е нападнал другия, за да намери навигатор.»“
„Ню Йорк Таймс“, 22 юни 1921 г., с.Ю:
„Храбростта, настойчивостта и детективските способности на У. Б. Уърмуел, съпругата на капитана на шхуната «Каръл А. Диъринг», са й помогнали да събере доказателства, които убеждават властите във Вашингтон, че шхуната е била нападната от пирати… Преодолявайки хорското неверие, а понякога и подигравки, тази жена на моряк от Нова Англия… получила образци от почерците на моряците от екипажа на «Диъринг» и се убедила, че бележката (в бутилката) е написа-на от машиниста Хенри Бейтс.
За да установи това, тя получила… образци от (неговия) почерк и ги предала заедно с бележката, намерена в бутилката, на трима специалисти по почерци. Всички те били на мнение че почерците са еднакви.
(Мисиз Уърмуел) заяви тази вечер, че по нейно мнение Бейтс, който бил най-интелигентният член в екипажа на съпруга й, е написал бележката в машинното отделение, където имал подръка хартията и бутилката.“
На 23 юни същата година Полицейското управление на Ню Йорк съобщило за разкритите от полицията преди една година планове членове на някои организации да търсят работа на параходи; ако е възможно, да вдигат бунт и да откарват корабите в чужди пристанища. Спомнили си, че по онова време няколко кораба имали неприятности с екипажите си и че „Уйлям О’Брайън“, който трябвало да се върне в пристанището заради бунтуващия се екипаж, отплавал на следващия ден и повече не го видели.
Въпреки мненията на различни министерства, нюйоркската полиция и съпругата на капитан Уърмуел започнали да отправят критики срещу теорията за пиратите, а най-солидните възражения дошли от друго министерство на САЩ.
„Ню Йорк Таймс“, 24 юни 1921 г., с.2:
„Представители на Метеорологичното управление тази вечер изложиха теорията, че някои от десетте и повече кораби, за които се съобщи, че са изчезнали загадъчно в северната част на Атлантическия океан, може би са загинали в поредицата от необичайно силни бури, за които се знае, че са се разразили в този район през първите седмици на февруари 1921 г.
Записаните данни… показват, че буря, придружена от ветрове със скорост до 46 м/сек., се разразила по маршрутите в северната част на Атлантическия океан, като обхванала сектор с дължина 1000 мили. Тази буря продължила три дни. На 15 февруари, в средата на океана, отново се разразила буря и продължила да вилнее 72 часа.
Изчезването на целия екипаж на шхуната «Каръл А. Диъринг»… може да се обясни с теорията, че той се е опитал да я напусне със спасителните лодки и е загинал…
…Известен брой кораби… преминали през някои от февруарските бури и достигнали до пристанища само след като претърпели значителни повреди.“
Застрахователните дружества предлагат още една теория. Макар по оновавреме корабоплаването да било в застой и собствениците да търпели огромни загуби, много от тях продължавали застраховките си с изкуствено завишени вноски. Застрахователите нарекли положението „време на морален риск“ и установили, че броят на потъналите кораби започва да се увеличава.