Операторите в кулата се питали как може да се случи такова нещо. Условията за летене били идеални.
— Летете право на запад — били нарежданията от кулата.
Последвало дълго мълчание. След това се обадил командирът на патрула; в гласа му ясно звучала тревога.
— Не знаем накъде е запад. Всичко е объркано… странно… не сме сигурни за никоя посока. Дори океанът не изглежда, както трябва.
Операторите в кулата били озадачени. Дори магнитна буря да е разстроила всички компаси, би трябвало пилотите да могат да намерят пътя за връщане. Като летят право към слънцето, което по това време наближавало хоризонта, те щели да достигнат брега много близо до базата. От съобщенията изглеждало, че не виждат слънцето.
Времето течало, а хората в кулата слушали пилотите да разговарят помежду си. Те били объркани и уплашени, но все още се движели вкупом.
Малко след 16 часа командирът, явно изпаднал в паника, прехвърлил командуването на един от другите пилоти, показвайки, че положението е твърде сериозно.
В 16 часа 25 мин. новият командир повикал кулата.
— Не сме сигурни къде се намираме. Вероятно сме на 225 мили североизточно от базата… изглежда, че сме…
После… тишина.
Незабавно към последното предполагаемо местоположение на „Полет 19“ излетяла патрулната летяща лодка „Мартин Маринър“ с тринадесет души на борда. Оборудвана с пълно снаряжение за спасителни операции, тя можела да каца и при най-голямо вълнение. От кулата повикали петте „Авенджър“, за да им съобщят, че пристига помощ, но не получили отговор..
От летящата лодка били изпратени няколко обичайни доклада по радиото, в които се съобщавало, че тя наближава местоположението на петте самолета „Авенджър“, но че още нищо не се вижда. После в кулата настъпила зловеща тишина, докато операторите чакали следващото обаждане от спасителния хидросамолет. Никакво съобщение не било получено.
Операторите трескаво се опитвали да установят отново връзка, но безрезултатно. Спасителният хидросамолет изчезнал по маршрута на тези, които се предлагало, че ще спаси.
Изпратили и други самолети и кораби и вдигнали обща тревога. Местоположенията на летящия патрул и на спасителния хидросамолет били щателно претърсени, но не намерили нищо освен спокойното, празно море. В 19 часа 04 мин. оператор от кулата в Майами хванал едва чуващи се сигнали от много, много далече. „FT… FT…“ Това били позивните сигнали на „Полет 19“, които никой друг не би използвал. Но ги чули два часа, след като самолетите би трябвало да са останали без гориво.
Кораби от Бреговата охрана и на Военноморските сили продължили търсенето през цялата нощ, но никакви сигнални ракети не разтърсили спокойната, тъмна арена. Преносимите радиостанции, предназначени да се включват в ефира автоматично при досег с водата, въобще не се чули.
На следващия ден започнала голяма операция за издирване. Триста самолета и 21 кораба кръстосвали океана и небето; групи претърсвали брега на Флорида, островите Флорида Кийс и Бахамските острови, но не били открити никакви следи нито в океана, нито по бреговете, нито по планините. Издирването продължило няколко седмици; всички райони били претърсвани отново и отново. Макар надеждата да се намери някой оцелял да била намаляла, спасителите продължавали да търсят някаква следа от самолетите, която би могла да даде данни за съдбата им. Никога нищо не било намерено.
Военните специалисти били напълно объркани. Шест самолета и 27 души — как е възможно да изчезнат в такъв малък район?
Ако се бе свършило горивото им, самолетите „Авенджър“ щяха поне да останат върху водата достатъчно време, за да могат екипажите им да извадят самонадуващите се спасителни салове. Пилотите били добре обучени по процедурите за запазване на живота, а оборудването можело да ги поддържа живи в открито море много дни. Но свършването на горивото не би могло да обясни объркването в по-ранни етапи на полета, нито непонятните съобщения. С него не може да се обясни и изчезването на хидросамолета „Маринър“.
Всеки самолет бил оборудван с радиостанция. Защо не се чули сигнали SOS било преди, било след като са кацнали във водата? Защо спасителният хидросамолет не изпратил такъв сигнал?
Едно от предположенията е, че ветровете може да са отклонили „Полет 19“ от курса му. Ако е имало промяна в посоката на вятъра, те биха били изтласкани далеч на юг. Но тогава щяха да летящ над хилядите острови на Уест Индия и непрестанно да виждат суша или над плитчината Грейт Бахама Банк, където самолетите щяха да бъдат намерени, дори и да са потънали.