При пристигането атмосферните условия и състоянието на морето на 25 мили източно от Ню Смирна бяха: таван по преценка около 300–600 метра, вятър западен-югозападен със скорост около 25–30 възла, въздухът с много завихряния, но, доколкото си спомням, не валеше. Морето беше много бурно.“
Показания на капитан трети ранг Уйлям Т. Мърфи, Брегова охрана на САЩ, Майами: „Получихме съобщение от американски боен кораб «Соломънс»: «Нашият противовъздушен радар показа как един самолет след излитане от Банана Ривър снощи се присъедини към друг самолет (самолет №32), след това се раздели от него и докато летеше по курс 045 градуса точно по времето, когато от „Гейнс Милс“ са видели пламъците, и точно на същото място, гореспоменатият самолет изчезна от радарния екран и не се появи повече.»“
Мнение 53: „Учебният самолет № 49 («Мартин Маринър») е експлодирал в морето по неизвестна причина или причини в местоположение с приблизителни координати 28°59′ северна ширина. 80°25′ западна дължина.“
Много фактори допринесли за гибелта на „Полет 19“, най-важният от които е повредата в компасите на лейтенант Тейлър. В доклада се отбелязва, че в никой самолет не е имало часовник, но не е известно дали някой от летците не е носел със себе си ръчен часовник. Поради честите запитвания на Тейлър за часа, изглежда, че той не е имал часовник, а няма по-добър начин да се загуби всякаква ориентация от този, да летиш неизвестно колко време в неизвестна посока.
Тейлър бил прехвърлен във Форт Лодърдейл скоро преди полета и непознаването на Бахамските острови би могло да обясни неправилното му предположение, че се намира над островите Флорида Кийс. Тейлър не могъл да реши дали е над Атлантическия океан и източно от Флорида, или над Мексиканския залив и западно от полуострова. В резултат на това той променя няколко пъти курса, води хората си назад-напред и постепенно се придвижва на север от Бахамските острови.
Вторият значителен фактор, който проваля спасяването на полета, е отказът на Тейлър да пренастрои радиостанцията си на аварийния канал. А така той би могъл да поддържа радиовръзка със земните станции. Явно, опасявал се е, че ако самолетите се опитат да променят канала, но не успеят да се открият на новата честота, няма да имат връзка и не ще могат да „се намерят“ отново по радиото.
Преминаването на 3 000 кХц би дало канал, свободен от намесата на други самолети и смущенията от кубинските радиопредаватели. Би позволило също по-близки до полета станции да се свържат със самолетите, тъй като всички радиостанции били оборудвани за работа на аварийния канал, но много малко от тях са могли да предават или приемат на учебната честота. Използването на аварийния канал би позволило също на засичащите станции да установят координатите на самолетите значително по-рано.
Третият фактор за изчезването били атмосферните условия. Въпреки че били „добри“, когато самолетите излетели, те бързо се влошили. Издирващите самолети съобщили за силни завихряния и опасни условия за летене, а един от корабите в района съобщил за „силни ветрове и огромни вълни“. „Полет 19“ не бил осъществяван от група опитни ветерани, кръжащи над спокойно море в средата на слънчев следобед — той бил в ръцете на един заблуден инструктор и четирима стажант-пилоти, опитващи се да кацнат във водата в тъмна бурна нощ. Положението било безнадеждно.
Необяснимите изказвания, приписвани на пилотите от Легендата, не се появяват в доклада на Военноморските сили, нито се намеква дори в него, че операторите в контролните кули са били необичайно озадачени или разтревожени.
Дилемата не е била в това, че пилотите не могли да съобщят в какво направление летят, а по-скоро, че не могли да решат коя е правилната посока, по която трябва да се насочат. Те не били сигурни от коя страна на полуостров Флорида се намират и непрекъснато сменяли курса, обикновено отправяйки се на изток или на запад. Веднъж те се насочили и на север, за да разберат, както казва Тейлър, със сигурност дали не са над Мексиканския залив.
Макар да разрешава на един самолет с изправен компас да води полета, по време на изпитанието Тейлър не изпада в паника, нито пък прехвърля командуването на полета на някой от стажантите.
Често се говори, че е немислимо самолетите да изчезнат в толкова ограничен район. Според официалния доклад обаче те са летели загубени повече от четири часа, преди да им се свърши горивото. Те паднали в Атлантическия океан, някъде на изток от САЩ и на север от Бахамските острови. Полетът им не бил ограничен от нищо.