Съобщено бе, че условията за търсене вчера били, общо взето, благоприятни…
Самолети и кораби със специални радарни установки за действие през нощта продължили търсенето и след като паднал мрак. От Военноморските сили съобщиха, че самолетът имал пет спасителни сала за по двадесет и пет души, 102 спасителни жилетки, 90 костюма за извънредни условия, радиопредавател за бедствено положение и сигнален пистолет с 12 ракети.“
Военноморските сили продължават търсенето още няколко дни, без да изоставят надеждата, че големият самолет е успял успешно да кацне принудително във водата и че оцелелите хора са успели да се качат в спасителните салове. Търсенето било прекратено на 4 ноември поради „крайно лоши атмосферни условия“.
Декември 1954
„Садърн Дистриктс“
„Садърн Дистрикте“, танкодесантен кораб, преустроен за превоз на сяра, изчезнал някъде във Флоридския проток през декември 1954 г. Не бил изпратен сигнал за помощ SOS и един спасителен пояс е единствената следа, намерена изобщо от кораба или екипажа му от 22 души.
„Ню Йорк Таймс“, 14 декември 1954 г., с.26: ПОРТЛАНД, Мейн, 13 декември /АП/ — „Издирване от въздуха в крайбрежните води не можа да открие товарния кораб, закъснял вече с три дни, с екипаж от 24 души и товар от сяра.
Корабът е 3337-тонният «Садърн Дистриктс», отплавал от Порт Сълфър, щата Луизиана, за Бъкспорт (Мейн) и Портланд. Последното съобщение от него е получено от Мексиканския залив на 3 декември. Корабът бил край брега на Южна Каролина на 7 декември, в деня, след като в този район нахлула буря.“
„Ню Йорк Таймс“, 15 декември 1954 г., с.63: „Вчера Бреговата охрана продължи без успех търсенето на … «Садърн Дистриктс», който… за последен път бил във връзка по радиото с компанията «Садърн Стиймшип», собственик на кораба, на 4 декември. Друг плавателен съд съобщил, че бил видял кораба на 7 декември край Чарлстън, щата Южна Каролина, но оттогава нищо не се знае за него.
Съществува опасението, че го е постигнала същата съдба като неговия близнак «Садърн Айлс», който потъна край нос Хатъръс на 5 октомври 1951 г.; тогава загинаха 17 души. Шестима оцелели бяха извадени от водата.
Други кораби, плаващи след «Садърн Айлс», съобщили, че светлините на кораба просто изчезнали и когато няколко минути по-късно стигнали до местопроизшествието, там имало само останки и неколцина оцелели.“
„Ню Йорк Таймс“, 18 декември 1954 г., с.31: „Бреговата охрана изостави всяка надежда за… «Садърн Дистриктс»… Корабът е близнак на «Садърн Айлс», който… потъна толкова бързо, че не успя да предаде сигнал за помощ.“
„Ню Йорк Таймс“, 1 януари 1955 г., с.25: ВАШИНГТОН, 31 декември /АП/ — „Кораб на Военноморските сили, «Анакостия», изглежда, последен е бил във връзка с изчезналия кораб… На 7 декември той видял плавателен съд, отговарящ на описанието на «Садърн Дистриктс», да се бори с големите вълни и бурните ветрове край Чарлстън, щата Южна Каролина.“
„Ню Йорк Таймс“, 3 януари 1955 г., с.39: "Днес в Нови Орлеан ще започне разследване за изчезването на преустроения десантен кораб заедно с екипажа му миналия месец по един от най-използваните морски маршрути… „Садърн Дистриктс“ явно е бил постигнат от същата съдба, сполетяла неговия близнак… Разчупил се е надве сред бурните вълни.
В светлината на двойната катастрофа миналия петък Бреговата охрана нареди на свои представители да се качат на борда на всички преустроени кораби от същия тип и да отменят всички разрешителни, които биха позволили на корабите да плават с търговски цели в океана или в крайбрежни води…
В 14 часа 30 мин. (на 2 януари) „Тълахома“ намерил край Санди Кий, щата Флорида, спасителен пояс с името на „Садърн Дистриктс“.
„Ню Йорк Таймс“, 4 януари 1955 г., с.91: НОВИ ОРЛЕАН, 3 януари/ЮП/ — „По разследването на Бреговата охрана днес един моряк заяви… че корабът бил «голяма кофа ръжда» и «първият кораб, на който въобще ме е било страх да плавам»… Мистър Колинс, който плавал три пъти на «Садърн Дистриктс», но напуснал кораба една седмица преди злополучното му плаване, каза, че при един предишен рейс «товарът беше все мокър. В Хюстън няколко души ме предупредиха да не се качвам…»
«Корабът скърцаше и стенеше винаги когато имаше големи вълни…» Мистър Колинс съобщи, че след като се отбие в пристанището си в Мейн, корабът трябвало да продължи за Ноува Скоуша… «Аз никога нямаше да отида до Ноува Скоуша на този кораб — зная какви са вълните нататък» — сподели той.“