Според представител на Военновъздушните сили ръководителите на търсенето били „сигурни, че намерените останки са поне на единия от самолетите“.
„Майами Хералд“, 1 септември 1963 г., с.2:
„Издирването на оцелели хора от двата липсващи реактивни танкера в събота се ограничи до един район от десет квадратни мили, на около 260 мили югозападно от Бермудските острови.
Други останки били забелязани в петък на около 160 мили от първото място, но в събота издирващите съобщиха, че не са на нито един от двата самолета.
«Изглежда, че това е просто широка ивица от водорасли, плавей и един стар буй», заяви майор Фред Брент от Спасителната служба във Военновъздушната база Орландоу.“
Във второто място, за което се съобщава и което станало повод за съмнения, останките не били на нито един от самолетите, там имало само водорасли, плавей и един стар буй!
Докладът на Военнотранспортното командуване дава допълнителни данни за търсенето.
Доклад за издирването на два самолета „КС-135“, исторически данни на 55-а спасителна ескадрила, 1 август 1963 г. — 31 август 1963 г. Военнотранспортно командуване:
"Два самолета „КС-135“, „Прай 38“ и „Прай 41“… съобщили, че били в (точка А на картата) в (12 часа 10 мин.) с преценка за местоположението в (точка В, на 270 мили) в (12 часа 37 мин.) и оттогава не е имало връзка с тях. Отправена била молба към главната квартира на Въздушноспасителната служба… за издирване по маршрута…
Видели много останки… В района (район С)… останките били разпознати като произхождащи от самолет „КС-135“. Спасителната жилетка LPU-2/Р с номер 314 била разпозната, че произхожда от самолета „КС-135“ „Прай 38“, а шлемът с името „Гарднър“… бил разпознат, че е от самолета „КС-135“ „Прай 41“. Два радарни предавателно-приемателани уредби били извадени от водата и по-късно ги разпознали, че произхождат от самолети тип „КС-135“.
В събота, неделя и понеделник в района на издирването забелязали много останки, но всички с изключение на откритите в близост до района С се оказали само плавеи, които обичайно се намират по морските пътища. В доклада за издирването не се споменава за второ голямо съсредоточаване на останки в точка D, за каквото съобщава вестникът, а само за голям брой видени останки в целия район, при това някои от тях не били от самолетите. Преустановили издирването късно следобед в понеделник.
Докладът за издирването дава достатъчно данни, че самолетите са паднали близо един до друг и въпреки изявлението на представители на Военновъздушните сили, че те били във връзка помежду си и не летели близо един до друг, те явно са се сблъскали. При скоростта, която самолетите можели да развиват, разстоянието от една миля помежду им е могло да се преодолее само за няколко секунди. Ако са летели по курс на сблъскване, твърде късно е било то да се избегне, когато било визуално, било на радарните екрани, разберяли, че е предстоящо.
Ричърд Ф. Джъруинг, началник на документацията във Военновъздушната база Нортън, където се съхраняват всички доклади за катастрофи в системата на Военновъздушните сили, писа в отговор на мое запитване: „Установено е с положителност, че между въпросните два самолета е станало сблъскване във въздуха“. Въпреки твърденията в Легендата по всичко изглежда, че Военновъздушните сили не „се чешат, където не ги сърби“ по повод на това произшествие.
Може би единствената оставаща загадка е защо търсещите самолети съобщили, че били видели второ възможно място с останки от самолет, когато там имало само водорасли и плавей. Видели са го, когато слънцето залязвало — време, по което видимостта не е възможно най-добрата. Дори при най-благоприятни условия за търсещите от самолета е трудно да бъдат сигурни какво виждат да се поклаща в океана на стотици метри под тях. Интересен пример за такъв род грешки има в същото това издирване. В събота сутринта, 31 август, самолет „KB-50“ на път за района на издирването съобщава, че видял сал и плаващо край него тяло на пет мили южно от Военновъздушната база Киндли в Бермудските острови. След половин час ги прибрали и се оказало, че става въпрос за оранжев спасителен сал, изхвърлен от някакъв кораб, стебло на дърво и знак от погреб за муниции. Погрешни „открития“ стават при почти всяко издирване и подобни фалшиви съобщения съвсем не са необичайни.
Юни 1965
„С-119 Бокскар“
Легендата и версията във вестника за този инцидент са в съгласие, макар заключенията да са различни.
„Майами Хералд“, 7 юни 1965 г., с.1:
„В неделя бе организирано масово търсене на един самолет «Бокскар» на Военновъздушните сили… с десет души на борда…