Малко вероятно е Бреговата охрана да съобщи, че лодката „се смята за изчезнала, но не потънала в морето“, след като била търсена в продължение на пет дни. Много от изказванията, приписвани на Бреговата охрана и на Военноморските сили при отчети за загадки в Бермудския триъгълник, са се оказвали неверни в случаите, когато има налице доклади за катастрофите. За съжаление няма доклад за това произшествие, така че твърдението не може нито да бъде доказано, нито да се. опровергае. По същата причина съдържанието на съобщението за бедствие и предполагаемото местоположение на лодката при определен буй също не могат да бъдат доказани или опровергани, но версията във вестника се различава значително от версията, която се разправя в Легендата.
Май 1968
„Скорпиън“
„Скорпиън“, подводница с ядрени двигатели и 99 души екипаж на борда, нарушава радиомълчанието около полунощ на 21 май 1968 г., за да съобщи, както е обичайно, на своята база в Норфък координатите си. Тогава тя се намирала близо до Азорските острови и плавала към базата си от Средиземно море, където била включена в състава на Шести американски флот. Когато не пристигнала навреме, започнало масово издирване, но нито следа от нея не била открита. Официално я вписали като „загинала“.
Пет месеца по-късно изследователският кораб „Мизар“ открил и фотографирал разбит корпус на 400 мили югозападно от Азорските острови, за който се смята, че е подводницата „Скорпиън“. Той се намирал на дълбочина над 3000 метра. Военноморските сили не успели да определят причината за гибелта, но моряците-ветерани от района знаят, че курсът на обречената подводница минавал през ползващия се с лоша слава Бермудски триъгълник.
Отначало съществувала надеждата, че командирът на „Скорпиън“, капитан трети ранг Слатъри, е забавил приближаването си през плитките води на континенталния шелф заради бурята и вълните с височина до шест метра, които бушували в района. Когато надеждите изчезнали, започнало търсене на оцелели моряци и останки и била назначена следствена комисия, която да разследва случая.
На 29 май самолет на Военноморските сили, летящ край Норфък, уловил радиосъобщение, придружено от кодовото наименование на „Скорпиън“, но се установило, че то е фалшиво. Корпусът, открит на 100 мили от Норфък, се оказал, на подводница, потопена през Втората световна война. През юни Военноморските сили уведомили семействата на моряците, че подводницата се смята за погинала, но че търсенето ще продължи.
Дълбочината, на която „Скорпиън“ можела да се потапя, била ограничена, тъй като подобренията по сигурността, препоръчани след гибелта на „Трешър“ през април 1963 г., били завършени само частично. Подводницата се смятала за достатъчно сигурна, макар да се оспорвало дали редовната система за изплаване на повърхността е достатъчна, а се знаело, че системата за изплаване по спешност е дефектна и не действува. Подводницата се сблъскала с един шлеп в Неапол, но при прегледа се установило, че няма повреди.
Когато през юни броят на издирващите кораби бил намален, списание „Нюзуик“ съобщило, че Военноморските сили притежават записи от подводните устройства за улавяне на звуци, които записвали смачкването на корпуса на 21 май на около 450 мили югозападно от Азорските острови. Министерството на отбраната продължило да пази мълчание, когато „Нюзуик“ съобщило, че Военноморските сили претърсват района с фотографски съоръжения. През октомври адмирал Мурър разкрил, че океанографският изследователски кораб „Мизар“ е фотографирал част от корпуса на 400 мили югозападно от Азорските острови, но че е малко вероятно да се извадят някои останки. Следствената комисия се събрала отново, за да разследва въпроса по-нататък.
„Аризоуна Рипъблик“, 1 февруари 1969 г.. с.1: ВАШИНГТОН („Уошингтън Поуст Сървис“)… Военноморските сили разкриха, че една седемчленна следствена комисия не е успяла да намери обяснение за гибелта на „Скор-пиън“, която потъна през май…
Досега единствените данни за „Скорпиън“ идват от снимките, направени с подводни камери от изследователския кораб „Мизар“.
В незасекретената част от разследването, която бе публикувана вчера, Военноморските сили заявяват, че отпадат две възможни причини за потъването:
Натъкване на подводен хребет, издигащ се от океанското дъно, или повреда в ядрения енергиен агрегат на подводницата.
Уточнява се, че в района, където подводницата е потънала, няма подводни хребети и в съобщението се заключава, че след като са изслушани показанията на специалисти, може да се отхвърли възможността причина за катастрофата да е повреда в ядрения агрегат.