Мислех да кацна в двора, но се спуснах близо до главния вход. Използвах линка си, за да кажа „здрасти“, но не получих отговор.
Излязох, увих се в якето си срещу студения вятър и поспрях да огледам сградата. Твърдеше се, че различните древни подстъпи около Уетленд са автентични, в смисъл, че Ниневия, Хиераконополис и Микена изглеждат по същия начин и излъчват същото усещане, както и в онези славни дни. Нимрод, според бележника ми, е бил част от асирийската империя.
Истината е, че единственото, което знам за асирийците, е онова стихотворение от Байрон. [1]
Качих се по главното стълбище (изсечено също като оригиналното, според твърденията), минах под арката и спрях пред богато украсена двукрила дървена врата. Беше голяма, може би два пъти по-висока от мен. Към дървото бяха прикрепени железни халки на нивото на очите. Ударих с едната по вратата.
— Кой е там? — попита женски глас. Не беше изкуствен интелект.
— Чейс Колпат. Търся Мати Клендънън.
— За какво? Не те познавам.
— Вие ли сте госпожа Клендънън?
— Коя друга мога да бъда?
Заядлива.
— Бихте ли ми отделили няколко минути, за да поговорим за Маргарет Уескот.
Дълга пауза.
— Маргарет отдавна е мъртва. За какво толкова има да се говори?
Дървената врата си оставаше затворена. По крилата й бяха резбовани ловуващи котки и хора с шлемове и щитове. И много кози брадички. Всеки си имаше по една.
— Може ли да вляза?
— Не съм сама — предупреди ме тя.
— Още по-добре. Нямам намерение да ви навредя, госпожо Клендънън.
— Твърде млада сте, за да познавате Маргарет.
— Така е. Не я познавам. Но правя проучване за нея.
— Журналист ли сте?
— Антиквар съм.
— Наистина ли? Странен начин да си изкарваш прехраната.
— Голямо предизвикателство е.
Пак дълга пауза. Едно от крилата изщрака и се отвори.
— Благодаря — казах.
— Вървете право напред до края на коридора, после тръгнете наляво и минете през завесите.
Прекосих каменния под и влязох в изпълнена със сенки зала. Стените бяха покрити с клинопис. По каменни цилиндри бяха изобразени царе, приемащи дарове, стрелци на пост в кули, воини с брадви и сияйни създания, които раздаваха плочки от небето. Покрай две от стените имаше стойки за оръжия, по които висяха бойни брадви, копия, лъкове и стрели. Близо до входа бяха събрани щитовете.
Като следвах указанията на домакинята, минах през друга врата в широк коридор, взех асансьор до четвърто ниво и завих наляво към чакалня. Чух стъпки по пода и Мати Клендънън се появи. Очаквах изтощена, леко побъркана старица. Но Мати беше напълно с ума си. Излъчваше енергия и се движеше по каменния под гъвкаво като котка. Беше висока, царствена, със сиво-зелени очи и тънки, характерни черти. На устните й грееше усмивка.
— Добре дошла, Чейс Колпат. Нямам много посетители напоследък.
Носеше дрехи с пясъчен цвят и войнишка шапка, сякаш бе тръгнала на разкопки. Но кой знае защо тази осемдесетгодишна жена изобщо не изглеждаше смешна в тези дрехи.
— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожо Клендънън — казах.
Тя плъзна поглед по гравираните плочки, които ни обграждаха, и рече:
— Тук са открили Епоса за Гилгамеш.
— Наистина ли? — Опитах се да изглеждам впечатлена, но си помислих, че на жената наистина й хлопа дъската.
Тя сякаш прочете мисълта ми.
— Е, разбира се, не буквално. Това е репродукция на двореца в Хорсабад, където Джордж Смит е открил плочките.
Поведе ме по дълъг коридор. Камъкът се смени със сатенени завеси, дебели килими и скъпи мебели. Влязохме в стая с модерни столове и диван. Завесите бяха спуснати и смекчаваха слънчевата светлина.
— Седни, Колпат — покани ме домакинята. — И ми кажи какво те води в дома на Саргон[2].
— Това е великолепно място — казах. — Как дойдохте да живеете тук?
Едната от побелелите вежди се изви.
— Какво е това, комплимент? Има ли проблем?
— Не, просто изглежда малко необичайно.
— Къде има по-добро? — Огледа ме изпитателно, сякаш преценяваше дали съм приятел, или пък се опитваше да разбере моята гледна точка. — Искаш ли питие?
Смеси няколко черни амфетаминови стимуланта, а аз дръпнах една от завесите и погледнах през прозореца. Уетленд, който трябваше да е на хоризонта, го нямаше. На негово място видях град с минарета и кули.