— Знам, че ми се присмиваш — каза тя.
— Не, скъпа, никога не ти се присмивам. Можеш да ме убедиш в каквото си поискаш. А сега, след като разгледахме дивата красота на нашия запуснат рай, в който ти, доброто ми малко същество, си решена да осъществиш всякакви подобрения и промени, може би е време да разгледаме останалото си имущество, както планираше на закуска — чашите, чиниите, ножовете, вилиците, лъжиците и всичко друго.
— О, да, да вървим, Рай. Ще е много забавно и много полезно, а старата госпожа Тарнли обеща да ми направи списък — каза Алис, за която новите отговорности и достойнства на положението й на съпруга бяха интересни и значими.
Двамата влязоха заедно и повикаха възрастната Милдред със списъка с вещите си. Прочетоха го заедно, като от време на време избухваха в неудържим смях.
— Нямах представа колко скоро може да останем без чаши и чинии — отбеляза Чарлс, — а сервизът ни за вечеря се състои само от седем чинии, две от които са пукнати.
Комичната страна на бедността им вероятно бе подсилена от странния правопис на госпожа Тарнли. Старата жена стоеше на прага на дневната, докато се провеждаше огледът, ужасно недоволна от веселието, добиваше все по-сбръчкан и злобен вид и от време на време им мяташе по някой гневен поглед.
— Никога не ме е бивало особено с писалката, знам си, обаче младата господарка ми нареди и аз се постарах, макар че резултатът несъмнено е жалък — каза Милдред начумерено.
— О, боже! Много съжалявам… уверявам ви, госпожо Тарнли… моля те, Чарли, кажи й… Смеем се само защото са останали толкова малко неща.
— Останали ли? Не знам какво имате предвид под това, госпожо, понеже не познавам друга жена, която като мен би опазила толкова дълго съдовете и приборите. Никога не съм чупила нищо, не и аз.
— Не сме си и помисляли, че вие сте ги счупили, нали, Чарли? — умолително каза малката Алис, която бе все още неопитна и лесно можеше да бъде заблудена.
— Моля те, Милдред, не ставай глупава — скастри я Чарлс Феърфийлд не толкова помирително, колкото би искала Алис.
— Лесно е да наречеш някой глупак, мастър Чарлс, пълно е с глупаци, а и аз не претендирам, че съм учена, но съм чела, че много смях понякога завършва с много сълзи — да ни пази Бог от скръбта.
— Дръж си езика зад зъбите! Ама че си досадна — възкликна той остро.
Госпожа Тарнли вирна брадичка, погледна настрани и не каза нищо. Беше обидена.
— Не можеш ли поне веднъж да бъдеш мила, Милдред? — притисна я той. — Имам чувството, че никога не се смееш, дори не се усмихваш.
— Не обичам много да се смея, благодаря ви, сър. А някои хора май ще е по-добре да не се смеят толкова, ако разбират от дума, и да си спомнят какво са видели нощес. Ако младата дама няма повече нужда от мен, най-добре да се връщам в кухнята, преди пилето да изгори, защото Лили е в градината и вади картофи за вечеря.
Тя замълча, поклони се леко и реши, че е получила разрешение да се оттегли.
ГЛАВА 14
ПИСМО
Алис изглеждаше малко бледа, а съпругът й — малко недоволен. Всеки от тях разтълкува по различен начин неприятното изказване на икономката.
— Не обръщай внимание на тази старица, скъпа, не допускай да те тормози. Тя наистина притежава най-омразните недостатъци на тези земя.
— Не разбирам какво има предвид с това предупреждение — каза Алис.
— Нито пък аз, скъпа. Сигурно й се е сторило, че около свещта й се увива покров, че от огъня е изхвърчал ковчег или че в ламперията тиктака мъртво часовниче2 — отговори той.
— Предупреждение… какво ли имаше предвид — бавно повтори Алис с уплашен поглед.
— Скъпа моя, откъде да знаем? Глупава стара жена и толкова злобна! — възкликна той малко нетърпеливо. — Изпаднала е в едно от настроенията си само защото се смеехме, а тя реши, че се смеем на нея. Нищо не би й харесало повече от това да те уплаши, ако има такава възможност. Ще я уволня, ако я пипна да върти номера.
— О, горката старица, за нищо на света. Ще видиш, че ще ми се реваншира. Ако си е мислела, че й се присмиваме, изобщо не я виня. Ще й кажа обаче, че на нас и през ум не ни е минало.
— Не й обръщай внимание, не си струва — просто ще съставим списък на нещата, които ни трябват. Боя се, че са ни нужни много повече неща, колкото можем да си позволим, защото си се омъжила за човек, който във всички други отношения освен в любовта е беден като църковна мишка.
2
Вид бръмбар, чиито ларви живеят в дървото и издават подобен на тиктакане на часовник звук. — Б. пр.