Мариса въздъхна и обърна разговора към работата на Ралф и къщата му, двете му любими теми. Времето минаваше и тя забеляза, че той не прави никакви опити за сближение. Почуди се дали е нещо свързано с нея самата, като например това, че е била изложена на риск от заразяване с Ебола. След това, за да станат нещата още по-лоши, той й предложи да остане да спи в стаята за гости.
Тя се обиди. Може би точно толкова, колкото когато той се бе опитал да вдигне роклята й в момента, когато влязоха през входната врата. Поблагодари му и му обясни, че не желае да спи в гостната му; искаше да си спи в собствения дом с кучето си. Последното трябваше да прозвучи като обида, но мина покрай ушите на Ралф. Той не спираше да говори за идеите си за предекориране на първия етаж, и за това, че вече е наясно какво иска.
В действителност Мариса не знаеше как щеше да реагира, ако Ралф бе направил някакви физически опити за сближаване. Беше добър приятел, макар и да не го намираше привлекателен в романтичен аспект. В това отношение, помисли си тя, Дубчек бе далеч по-интересен.
Това й напомни нещо.
— Откъде се познавате с Дубчек? — попита тя.
— Запознах се с него, когато беше изпратен на стаж в офталмологията в Университетската болница. Някои от редките вируси, като Ебола и дори вирусът на СПИН, са били локализирани в сълзите и водния хумор3. Някои от тях дори причиняват увеит4.
— О! — възкликна тя, кимайки, сякаш разбираше нещо. Всъщност, представа нямаше какво е преден увеит, но реши, че моментът е подходящ да помоли Ралф да я закара вкъщи.
През следващите пет дни Мариса се адаптира към нормалния живот, макар че всеки път, когато телефонът звъннеше, се изпълваше със страх, че има нова епидемия. Багажът й бе опакован в куфара, който стоеше отворен в килера, готов тя само да хвърли в него козметичните си принадлежности. Можеше да излезе от къщи за броени минути, ако се наложеше.
В работата нещата се подобряваха. Тад й помогна да стане по-сръчна в работата с вируси и двамата се заеха с изследване на Ебола. След като стана ясно, че не е в състояние да определи източника на зараза, тя се съсредоточи върху разпространяването й. Възползвайки се от огромното количество данни, събрани от Ел Ей и Сейнт Луис, тя бе начертала сложни карти на отделните случаи, за да онагледи разпространяването на болестта от един човек на друг. В същото време бе съставила подробни профили на всички хора, които представляваха първични контакти, но не се бяха разболели. Както д-р Лейн бе изтъкнал, близките лични контакти бяха необходими, предполагащи вирусен контакт с мембраната на лигавицата, обаче, за разлика от СПИН, предаването по полов път бе фактор само между д-р Рихтер и секретарката му, и д-р Забриски и съпругата му. Приемането на факта, че хеморагичната треска може да се предава между непознати, които използват една и съща кърпа, или при най-обикновено докосване, Ебола правеше страха от СПИН да изглежда като буря в чаша вода.
Онова, което Мариса искаше да направи, бе да докаже валидността на хипотезите си, като използва гвинейски прасета. Разбира се, такава работа изискваше използването на лабораторията с ограничен достъп, а тя все още нямаше разрешително.
— Изумително! — възкликна Тад един следобед, когато тя демонстрира техника, която бе измислила за спасяване на заразени с бактерии вирусни култури. — Сега вече не мога да си представя как Дубчек би отхвърлил предложението ти.
— Аз мога — отвърна Мариса. Почуди се дали да му каже какво се бе случило в хотела в Ел Ей, но изведнъж се отказа. Така нищо нямаше да постигне, а можеше само да причини проблеми в отношенията между Тад и Сирил.
Тя последва Тад в офиса му. Докато си почиваха над чаша кафе, Мариса каза:
— Тад, когато двамата с теб отидохме в лабораторията с ограничен достъп, ти ми каза, че там се съхраняват всякакви видове вируси, включително вируса Ебола.
— Имаме проби от всяка епидемия. Има дори замразени проби от твоите две епидемии.
— А съществува ли някое друго място, освен Центъра, където също се съхраняват такива проби?
Той се замисли за миг.
— Не съм сигурен. Имаш предвид тук, в САЩ?
Тя кимна.
— Армията сигурно разполага с някакво количество в Центъра за биологично оръжие. Човекът, който ръководи лабораторията, е идвал при нас и е проявил интерес към хеморагичната треска.
— Армията също ли разполага с лаборатория с максимално ограничен достъп?