— Не, последните ми изследвания върху Ебола вируса бяха преди доста години.
— Има ли някой друг в Центъра, който да работи върху Ебола?
Мъжът се поколеба, след което отвърна:
— Мисля, че мога да ви кажа, тъй като в документ на Пентагона миналата година бе публикувана статията „Стратегически изследвания“. Отговорът е „не“. Никой не работи върху Ебола, включително и Русия, главно защото няма ваксина или лечение за това. Веднъж тръгнала, евентуална епидемия от хеморагична треска ще се разпространи по цял свят.
— Но не става така — възрази Мариса.
— Знам — кимна полковник Улбърт и въздъхна. — Четох с голям интерес за двете последни епидемии. Някой ден ще трябва да преразгледаме преценката си за този организъм.
— Моля ви, не за моя сметка — каза Мариса. Последното нещо, което искаше да направи, бе да окуражи армията да работи върху смъртоносния вирус. В същото време изпита облекчение, когато научи, че военните не се занимават с Ебола в момента.
— Разбрах, че сте бил част от международен екип, който е бил изпратен в Ямбуку през 1976-а — каза тя.
— Което ме кара да оценя по достойнство какво правите. Мога да ви кажа, че когато бях в Африка, бях ужасен.
Мариса се ухили. Харесваше този човек и му вярваше.
— Вие сте първият, когото чувам да си признава, че се страхува — рече тя. — Аз се боря със страховете си от първия ден, когато ме изпратиха в Лос Анджелис.
— И имате основателна причина — каза полковник Улбърт. — Ебола е странно нещо. Макар да изглежда, че вирусът може да бъде направен неактивен сравнително бързо, той е изключително заразен, като се има предвид, че е нужно съвсем нищожно количество, за да причини болестта. Това е до голяма степен в контраст с болести като СПИН, например, където трябва да бъдат вкарани милиарди единици от вируса, и дори тогава има малка статистическа вероятност индивидът да бъде заразен.
— А какво ще кажете за източника? — попита Мариса. — Знам, че официалната позиция е, че в Африка не е открит източник. Вие какво мислите?
— Мисля, че това е животинско заболяване — каза полковник Улбърт. — Че сигурно ще бъде изолирана до някакви екваториални африкански маймуни и поради тази причина е зооноза5 или болест на гръбначни животни, която понякога се предава на човека.
— Значи сте съгласен с позицията на Националния Епидемиологичен Център за последните епидемии в САЩ? — попита Мариса.
— Разбира се. Каква друга позиция има?
Мариса сви рамене.
— Имате ли тук Ебола?
— Не. Но знам къде можем да намерим.
— Аз също знам — каза Мариса. Е, това не беше напълно истина, помисли си тя. Тад й беше казал, че имало в лабораторията с ограничен достъп, но къде точно, тя не знаеше. Когато бяха посетили тайно лабораторията, беше забравила да попита.
7.
17 април
Телефонът сигурно бе звънял няколко пъти, преди Мариса да се търкулне и да вдигне слушалката. Операторът от Центъра побърза да се извини, че я буди. Тя успя да седне в леглото и разбра, че е имало обаждане от Финикс, Аризона, и че операторът иска разрешение да я свърже. Мариса се съгласи веднага.
Докато чакаше телефона да звънне отново, облече халата си и погледна колко е часът. Беше четири сутринта; това означаваше два след полунощ във Финикс. Почти не се съмняваше, че някой е открил поредния подозрителен случай на Ебола.
Телефонът издрънча.
— Д-р Блументал?
Гласът от другата страна на линията бе всичко друго, но не и спокоен. Човекът се представи като д-р Гай Уивър, щатският епидемиолог на Аризона.
— Ужасно съжалявам, че ви безпокоя в такъв час — каза той, — но ми се обадиха по повод тежък случай в болница „Медика“ във Финикс. Вярвам, че болницата ви е известна?
— Не мога да кажа, че ми е известна.
— Представлява част от верига болници, сключили договор с медицинска група „Медика“ за осигуряване на предплатено всестранно здравеопазване в тази част на Аризона. Опасяваме се, че болницата е засегната от Ебола.
— Надявам се, че сте изолирали пациента? — започна Мариса. — Открихме, че…
— Д-р Блументал — прекъсна я д-р Уивър, — случаят не е единичен. Говорим за осемдесет и четири случая.
— Осемдесет и четири! — възкликна тя невярващо.
— Имаме четиридесет и двама лекари, тринайсет регистрирани медицински сестри, единайсет лицензирани практикуващи сестри, четирима лаборанти, шестима от администрацията, шестима, отговарящи за продоволствията и двама от поддръжката.