Четвърта глава
Рурк лениво се повдигна на лакът и целуна Ив по шията. Обичаше странния вкус, който кожата й добиваше, след като се бяха любили.
— Не се ли чувстваш малко по-добре?
Вместо отговор съпругата му само изстена, което го накара да се усмихне. Прегърна я, нежно я погали и зачака.
Ушите на Ив още бучаха, мускулите й бяха толкова отпуснати, че не би могла да окаже съпротива дори на дете. От нежните ласки на Рурк постепенно се унасяше. Точно когато усети, че заспива, котаракът, очевидно решил, че теренът вече е безопасен, влезе в спалнята, скочи на леглото и се настани върху голия й гръб.
— Божичко! — Тя подскочи, а Галахад заби нокти в кожата й, опитвайки се да запази равновесие. Ив избърза да се притисне към Рурк, сетне замърка под милувките му.
Тя опипа гърба си, за да провери дали драскотините са дълбоки, и намръщено изгледа съпруга си.
— Сигурно и двамата с Галахад си въобразявате, че постъпките ви са много забавни.
— Всеки от нас те посреща по своему. — Младата жена неволно се усмихна, а Рурк обгърна лицето й с длани и се загледа в пламналите й страни, капризно нацупените устни и сънените й очи. — Когато си изморена, изглеждаш особено привлекателна, лейтенант. — Ненадейно се наведе и я целуна; страстта я накара да забрави, че е разгневена от поведението му. — Предлагам заедно да вземем душ, а докато вечеряме, ще ми разкажеш какво те тревожи.
— Не съм гладна — промълви тя. След като се беше успокоила, искаше да остане сама, за да обмисли всичко.
— Обаче аз имам вълчи апетит! — Рурк я взе в прегръдките си и я понесе към кухнята.
Когато се озоваха там, нежно я сложи на стола, без да обръща внимание на мрачното й изражение. Добре познаваше съпругата си и предчувстваше, че гневът й е предизвикан от служебни неприятности. Сигурен беше, че ще му каже какво я тревожи, въпреки че нямаше навика да споделя с него.
Поръча на автоготвача две порции стриди, наля вино в чашите и се настани срещу Ив в уютното кътче до прозореца.
— Установихте ли самоличността на онзи бездомник?
— Да. — Ив прекара пръсти по столчето на чашата, сетне сви рамене. — Бил е от онези хора, които са изпаднали в депресия след Градските войни. Едва ли някога ще разберем защо е предпочел да живее като отрепка.
— Може би преди да стане бездомник животът му е бил ужасен.
— Да, навярно си прав. — Ив се опита да прогони неприятната мисъл. — Когато аутопсията приключи, ще предадем тялото на дъщеря му.
— Случилото се те натъжава — промърмори Рурк и тя вдигна поглед към него.
— Свикнала съм със смъртта.
— Убийството на този човек те натъжава — повтори той. — Според теб единственият начин да отмъстиш заради него, е да заловиш престъпника.
— Това ми е работата. — Ив взе вилицата и без апетит заровичка в чинията си. — Всичко щеше да бъде наред, ако повече хора гледаха собствените си работи, вместо да си пъхат носа в чуждите дела.
„А, ето какво било“ — помисли си той.
— Нима намекваш, че съм ти попречил, лейтенант?
Ив искаше да се престори, че случилото се не я засяга, но внезапно чу собствения си глас:
— Бог знае защо проклетата събирачка на трупове ме намрази от пръв поглед.
— Как се казва тази жена с изключително „привлекателна“ професия?
— Бауърс. Некадърница от Сто шейсет и втори участък, която е подала оплакване срещу мен, задето й направих забележка за нескопосано свършената работа. Повече от десет години съм в полицията, но досието ми е чисто. По дяволите! — Тя грабна чашата и на един дъх я пресуши.
Рурк нежно хвана ръката й; беше обезпокоен от тъгата в очите й.
— Сериозно ли е обвинението?
— Никой няма да му обърне внимание, но репутацията ми вече е опетнена.
Той стисна дланта й.
— Разкажи ми всичко.
Този път тя сподели мъката си, което не беше сторила по време на разговора с Уитни. Докато говореше, машинално започна да се храни. Когато най-сетне млъкна, Рурк замислено промълви:
— Да обобщим случилото се. Направила си забележка на полицайката, която за отмъщение е подала оплакване срещу теб… което очевидно е любимото й занимание. Шефът ти е на твоя страна — какво повече искаш?
— Вярно е, но… — Тя млъкна, беше разгневена от краткото му, но точно обобщение. — Не е толкова елементарно, както го представяш.
„Нищо не е елементарно за теб, скъпа моя“ — помисли си Рурк, но побърза да отговори:
— Възможно е. Но ако сравнят служебните ви характеристики, тази жена ще се изложи още повече, защото всички ще разберат, че е злобна глупачка.
Думите му накараха Ив да се усмихне, сетне тя заяви: