— Като я гледам ми се струва, че й доставя удоволствие да реже хората — промълви Ив.
— И аз съм на същото мнение. Иначе нямаше да стане хирург.
Младата жена само сви рамене и поиска информация за останалите лекари от списъка. Внимателно разглеждаше снимката на всеки един, запознаваше се с данните.
— Познаваш ли някого от тях?
— Познавам всички — отговори Рурк. — Срещал съм ги най-вече на различни приеми и празненства. За щастие никога не съм прибягвал до професионалните им услуги.
— Кои са най-влиятелни?
— Кагни, Уо, Уейвърли.
— Майкъл Уейвърли — замислено промълви тя и отново поиска информацията за него. — Четирийсет и осемгодишен, ерген. Главен хирург в „Дрейк“, понастоящем председател на Лекарския съюз. — Втренчи се в красивото лице на непознатия, забеляза колко интелигентни бяха зелените му очи, а буйната му златиста коса навярно се харесваше на жените.
— Кой е най-високомерният? — попита тя Рурк.
— Мисля, че надменността е присъща на всички хирурзи, но на първо място бих поставил Уо, на второ Уейвърли, а на трето Ханс Вандерхавен — шеф на изследователския отдел в „Дрейк“. Този човек също е известен с извършените от него трансплантации, освен това е сътрудник на трите най-прочути медицински центрове в страната и се радва на отлична международна репутация. Шейсет и петгодишен е, има четири брака. Всяка следваща негова съпруга е с десет години по-млада от предшественицата си. Съпруга №4 е бивш модел и наскоро е навършила пълнолетие…
— Не съм те молила да ми разказваш клюки — прекъсна го Ив, после любопитството й надделя. — Продължавай.
— Предишните му брачни партньорки го ненавиждат. Третата се е опитала да го убие с пиличка за нокти, когато разбрала, че той „си играе на чичо доктор“ с невръстната моделка. За щастие случилото се не е засегнало блестящата му кариера — от Лекарския съюз само го смъмрили.
— Като начало ще проуча тези двамата — реши Ив. — Човекът, който е убил Снукс, е бил безкрайно самоуверен и властен, освен това е бил отличен хирург.
— Страхувам се, че ще удариш на камък, скъпа. Лекарите ще се съюзят, за да ти окажат отпор.
— Констатирани са предумишлено убийство и кражба на човешки органи. — Тя машинално прокара пръсти през косата си. — Всичко се променя, когато ножът опре до кокала. Ако някой от тези касапи знае нещо, ще ми го каже, бъди сигурен.
— Ако искаш да се запознаеш с тях, в събота ще посетим благотворителното празненство, организирано от управата на „Дрейк“ — ще има модно ревю, сетне вечеря и танци.
Ив потръпна. Предпочиташе да влезе в ръкопашен бой с някой наркоман.
— Модно ревю ли? Цялата настръхвам. Добре, ще отидем, но ще поискам допълнително заплащане за работа при извънредно трудни условия.
— Част от облеклата са сътворени от Леонардо. Мейвис също ще присъства.
Ив неволно се усмихна. Не можеше да си представи своята екстравагантно облечена приятелка сред високомерните медицински светила.
— Лошо й се пише, ако я вземат на мушка — заяви тя.
Ако не беше скандалът с Бауърс, на следващия ден Ив щеше да остане у дома и да работи на компютър, който не й създаваше неприятности. Но смяташе, че е въпрос на чест да бъде в полицейското управление, когато всички научеха за случилото се.
До обяд беше заета в съда, където беше призована като свидетелка. Пристигна в управлението малко след един и първата й работа беше да потърси Пийбоди. Вместо да отиде в канцеларията си и да се свърже със сътрудничката си по комуникатора, тя мина през общото помещение.
— Здрасти, Далас — провикна се Бакстър, един от детективите, който обичаше да се шегува с нея, сетне й намигна и се ухили. — Надявам се да си я изритала отзад.
Ив знаеше, че по този недодялан начин Бакстър показваше, че е на нейна страна. Това повдигна настроението й, но тя само сви рамене и го отмина. Другите детективи също й подхвърляха окуражителни реплики. Служителите в полицията винаги се сплотяваха, ако срещу техен колега бяха отправени нападки.
— Добър ден, лейтенант — поздрави я младият Макнаб, служител от отдела за електронна обработка на информацията, който стоеше пред миниатюрното работно помещение на Пийбоди. Беше надарен с изключителна красота, винаги се усмихваше, а екстравагантната му външност се подсилваше от дългата му златиста коса, сплетена на дебела плитка, и шестте обици на лявото му ухо. Ив беше работила заедно с него при разследването на няколко случая и знаеше, че макар младежът да прилича на красиво момченце и да не престава да бърбори, всъщност е надарен с остър ум и добра интуиция.
— Да не си останал без работа в електронния отдел. Макнаб?