— Напротив, затънал съм до уши. Донесох диска с желаната информация на един от детективите и реших да подразня Пийбоди, преди да се върна в нашия отдел, където всъщност работят истинските ченгета.
— Ще разкарате ли този досадник от главата ми, лейтенант? — проплака сътрудничката й, която действително изглеждаше нервирана.
— С пръст не съм я докоснал… все още! — възкликна младежът и още по-широко се усмихна. Любимото му развлечение беше да дразни младата жена. — Слушайте, лейтенант, не искате ли помощ?
Ив, която умееше да чете между редовете, повдигна вежда. Младежът й предлагаше да наруши правилника и да събере засекретената информация за Бауърс, ако изобщо имаше такава.
— Справям се и сама, благодаря. А сега искам да говоря със сътрудничката си. Изчезвай, Макнаб.
— Слушам. — Младокът лукаво се ухили и подхвърли на Пийбоди: — Ще ти се обадя по-късно, сладурче. — Тя гневно му изсъска, а Макнаб се отдалечи, като весело си подсвиркваше.
— Простак! — процеди Пийбоди и се изправи. — Рапортът ми е готов, лейтенант. Преди час получихме и заключението на съдебния лекар.
— Изпрати на доктор Майра всички материали, свързани с този случай. Много е заета, но секретарката й уреди да се срещна с нея. Прибави и това. — Тя подаде диск на сътрудничката си. — Тук е списъкът на най-добрите хирурзи в града. Постарай се до час-два да приключиш с писмената работа, сетне отново ще отидем на местопрестъплението.
— Слушам, лейтенант. Как се чувствате?
— Нямам време да се притеснявам заради оплакването на някаква малоумна. — Ив се обърна и тръгна към кабинета си.
Там я очакваше съобщение от малоумните техници, които твърдяха, че компютърът й е в пълна изправност. Тя гневно заскърца със зъби и се свърза по видеотелефона с Фийни. Дочу се виещ звук, сетне на екрана се появи грозноватото, но добродушно лице на ирландеца.
— Далас, какви са тези глупости? Коя е тази Бауърс и защо я оставяш да си разиграва коня?
Младата жена неволно се усмихна. Думите на добрия стар Фийни неизменно й действаха успокояващо.
— Нямам време да се занимавам с нея. Разследвам смъртта на един бездомник, на когото са изтръгнали сърцето.
— Не думай! — Ирландецът смаяно вдигна рошавите си рижави вежди. — Защо не знам нищо по въпроса?
— Може би остаряваш и способностите ти те напускат — отбеляза тя. — Много по-забавно е да слушаш как две служителки на полицията едва не са се сбили, отколкото да се занимаваш с някакъв пропаднал скитник. Но случаят е интересен и ако разполагаш с малко време ще те запозная с подробностите.
Накратко му разказа за случилото се, като използваше изрази, които само едно ченге можеше да разбере. Докато я слушаше, Фийни кимаше, клатеше глава и мърмореше. Накрая заяви:
— Какво ли не се случва в наше време! С какво да ти помогна?
— Можеш ли да провериш дали са извършвани подобни престъпления?
— Къде — в града, в страната, в други страни или на други планети?
Тя подкупващо му се усмихна.
— Навсякъде. Опитай се да ми доставиш сведенията до края на работното време.
Вечно печалното му лице помръкна още повече.
— Никога не си била скромна, малката. Веднага се залавям за работа.
— Много ти благодаря. Щях да се свържа с информационната банка за извършените престъпления, но компютърът отново ми създава ядове.
— Нямаше да ти прави номера, ако проявяваше известно уважение към него.
— Лесно ти е да говориш, след като вашият отдел получава цялата свръхмодерна техника. След около час отново ще отида на местопрестъплението. Ако научиш нещо важно, свържи се с мен.
— Бъди спокойна; ако изобщо има подобна информация, ще се добера до нея. До скоро. — Той прекъсна връзката.
Ив прегледа заключението на съдебния лекар Морис, за да се увери, че в него не се съдържат допълнителни сведения. Бедният Снукс можеше да се „върне“ в Уисконсин при дъщеря си, която не беше виждал от трийсет години. Тя се питаше какво го е накарало да напусне семейството си и да заживее сам, откъснат от миналото си. Може би това беше по-печално от самата му смърт.
Ако някога й беше предоставена възможност да избира, щеше да постъпи като него.
Откъсването от средата, в която беше родена, й беше помогнало да се превърне в Ив Далас, от която всички се възхищаваха. Дали и с бедния Снукс се беше случило същото?
Тръсна глава, за да прогони мрачните мисли, и два пъти удари с юмрук компютъра, „поощрявайки“ го да побърза със списъка на наркопласьорите и наркоманите, които се подвизаваха в бедняшкия квартал, където бе извършено престъплението. Вниманието й беше привлечено от едно име… приведе се към монитора и студено се усмихна.