Добрият стар Ледо! Беше един от най-известните наркопласьори и доскоро бе в затвора, но едва сега Ив разбираше, че е бил освободен преди три месеца.
Лесно щеше да го открие и да го принуди (ако се наложи дори със сила) да проговори.
Но преди това трябваше да се срещне с Майра. Ив грабна необходимите й материали, свърза се със сътрудничката си и й нареди след час да я чака в гаража.
Кабинетът на психиатърката беше като пристанище за хората с емоционални проблеми и душевни заболявания. Тук се извършваха проучвания и анализи на съзнанието на престъпника, но елегантната обстановка не издаваше предназначението на помещението.
Ив често се питаше как е възможно ден след ден психиатърката да се сблъсква с измета на обществото, но никога да не избухва и да запазва спокойствие. Според нея доктор Майра беше най-съвършената дама, която познаваше.
Майра беше слаба, тъмнокестенявата й коса обрамчваше лицето й, запомнящо се с ненатрапчивата си красота. Предпочиташе елегантните костюми в пастелни цветове и класическите бижута, например наниз от перли.
Днес носеше и перлени обици, които сякаш допълваха светлозеленото й сако без яка. Щом видя Ив й направи знак да се настани в дълбокото кресло, сетне поръча на автоготвача да приготви чай.
— Как си, Ив?
— Добре. — Винаги, когато се срещаше с Майра, тя беше принудена да забави обичайното си бясно темпо. Самата атмосфера и спокойствието на психиатърката й пречеха направо да пристъпи към въпроса. С течение на времето Ив беше започнала да се доверява на по-възрастната жена, дори я бе обикнала. Взе чашата с чая, който така и нямаше да изпие, и попита: — Как прекара отпуската си?
Майра се усмихна; беше трогната от вниманието й и от факта, че Ив е забелязала отсъствието й.
— Прекрасно. Чувствам се като нов човек и душевно, и физически. Съветвам и теб да прекараш една седмица в курорт с минерални извори. Но се боя, че няма да издържиш по цял ден да те разтриват, масажират и да угаждат на прищевките ти.
Майра кръстоса крака с присъщата си грациозност, заради която Ив тайно й завиждаше. Самата тя се чувстваше ужасно неловко, докато държеше чашката от прозрачен порцелан, украсена с цветни мотиви.
— Ив, научих за неприятностите ти. Искам да знаеш, че съм на твоя страна.
— Не съм особено опечалена… — започна Ив, сетне въздъхна — не можеше да заблуди опитната психиатърка. — Всъщност съм вбесена. Онази жена е пълна некадърница, а сега досието ми е опетнено заради нелепото й оплакване.
— Знам колко държиш на репутацията си. — Майра се приведе и хвана ръката й. — Запомни, че докато се издигаш, много хора ще се опитват да те очернят; Тази жена не може да ти попречи. Нямам право да издавам поверителна информация, но ще ти кажа, че полицай Бауърс е известна със страстта си към оплакванията и в повечето случаи изобщо не й обръщат внимание.
Ив напрегнато я изгледа.
— Значи си я подложила на тест…
Психиатърката наклони глава.
— Не мога да коментирам. — И все пак изражението й подсказваше, че отговорът е положителен. — Знай, че те подкрепям като твоя колежка и приятелка. А сега… — Тя се облегна назад и отпи от чая си. — Да се заемем с твоя случай.
Няколко секунди Ив остана замислена, сетне побърза да си напомни, че личните й неприятности не бива да й пречат да изпълнява задълженията си.
— Предполагам, че убиецът има опит в областта на лазерната хирургия и отстраняването на органи.
— Прочетох заключението на доктор Морис и съм съгласна с теб. Все пак това не означава, че престъпникът е член на медицинската общност. — Тя направи знак на Ив да не я прекъсва. — Възможно е да е пенсиониран хирург или както се случва с много хора, упражняващи тази тежка професия някой, който е загубил способностите. Навярно този човек е преживял нещо неописуемо, за да наруши най-святата клетва и да отнеме човешки живот. Не съм сигурна дали още практикува.
— Но си съгласна, че някога е бил хирург.
— Да. Твоето описание на трупа и заключението на аутопсията подсказват, че убиецът има дългогодишна хирургическа практика.
Ив се замисли, после попита:
— Какъв според теб е човекът, който хладнокръвно убива умиращ мъж, за да изтръгне увреденото му сърце, сетне чрез операция спасява живота на пациент?
— Според мен това е типичен пример за мания за величие. Много лекари се мислят за богове, но честно казано, човек наистина трябва да бъде прекалено самоуверен, за да се осмели да оперира друго човешко същество.
— Предполагам, че някои хирурзи изпитват удоволствие от професията си.