Пета глава
Повечето хора трудно променят от навиците си. Ив смяташе, че един дребен наркопласьор, който сам се друсаше до забрава, няма да бъде изключение от правилото. Ако не я лъжеше паметта, Ледо по цели дни киснеше в долнопробното заведение „Геймтаун“ и се опитваше да пробута стоката си на тъпаците, които се захласваха по електронните игри.
Няколкото години, които беше прекарал в затвора, едва ли го бяха превърнали в изискан джентълмен, стремящ се към по-изискани развлечения.
В центъра на многомилионния град съществуваше малък квартал, наречен „Квадрата“, където сградите бяха почернели от мръсотия, а по улиците се издигаха планини от смет. Една нощ жителите на квартала нападнаха хората, поддържащи чистотата, пребиха го почти до смърт и унищожиха боклукчийската кола. Оттогава никой не се грижеше за изнасянето на сметта. Служителите от градската управа се осмеляваха да прекрачат границите на „Квадрата“ само облечени с предпазно облекло и въоръжени с електрошокови палки, както го изискваше правилникът.
Ив носеше бронежилетка под якето си и беше наредила на сътрудничката си да стори същото. Жилетките нямаше да ги предпазят, ако някой решеше да пререже гърлата им, но поне щяха да попречат да им забият нож в гърдите.
— Бъди готова всеки момент да използваш палката си — заповяда Ив, а Пийбоди само рязко си пое въздух, но замълча.
Тя старателно беше проверила какви ритуали извършват различните секти, ала не беше открила нищо, което да ги свързва с убийството, което разследваха. Чувстваше странно облекчение, защото веднъж вече се беше сблъскала с нечувана жестокост и нямаше желание отново да преживее същия ужас. И все пак когато колата навлезе в „Квадрата“, тя си помисли, че би предпочела да се занимава с кръвожадни сатанисти, отколкото с обитателите на този квартал.
Улиците не бяха пусти, но цареше странна тишина — тук животът започваше едва след падането на нощта. Малцината, които надничаха от входовете или бавно вървяха по тротоарите, се оглеждаха като хищни животни и стискаха оръжията си, скрити в джобовете им.
По средата на уличното платно стоеше преобърната таксиметрова кола, напомняща, обърната по гръб, безпомощна костенурка. Стъклата й бяха изпочупени, гумите бяха свалени, а по вратите със спрей бяха изписани цинични изрази.
— Шофьорът сигурно не е бил с всичкия си, щом се е съгласил да докара пътник тук — промълви Ив и заобиколи изоставения автомобил. — Ако той е бил малоумен, то какви сме ние, Пийбоди? Страхотни ченгета — ето какво — сама отговори на въпроса си и се ухили. Беше забелязала, че макар боята да изглеждаше прясна, по платното нямаше кръв.
В този момент видя патрулна кола с двама дроиди, облечени като командоси и въоръжени с палки. Махна им да спрат, показа им значката си и попита:
— Шофьорът жив ли е?
— За щастие бяхме наблизо и разпръснахме тълпата. — Дроидът, настанил се на дясната седалка, леко се усмихна. От време на време електронните специалисти създаваха дроиди-полицаи с чувство за хумор. — Измъкнахме нещастника от колата и го изведохме извън сектора.
— А те са изкарали яда си на автомобила — промълви тя и попита: — Познаваш ли Ледо?
— Да, лейтенант. Лежа няколко години в затвора заради производство и продажба на наркотици. — Дроидът отново се усмихна. — Твърди, че вече се е поправил, че е нов човек.
— Да, сега е истински стълб на обществото. Още ли виси в „Геймтаун“?
— Това е любимото му заведение.
— Ще оставя колата си тук, като се върна искам да я заваря непокътната. — Тя включи всички аларми, после излезе от автомобила и се огледа. Веднага забеляза човека, който й трябваше.
Беше кльощав, със злобни очи; машинално отпиваше от кафявата бутилка и се облягаше на стената, която беше „украсена“ със същите неприлични рисунки и изречения, изписани и върху вратите на преобърнатото такси. Правописът на незнайния художник очевидно куцаше, но графичните изображения не бяха лоши.
Ив направи знак на Пийбоди която едва успяваше да прикрие страха си да я почака, приближи се до непознатия и се приведе, докато лицата им почти се докосваха.
— Виждаш ли онази кола?
— Мяза ми на автомобил на гадно ченге — присмехулно заяви кльощавият.
— Много си умен, браво. — Тя го сграбчи за китката и изви ръката му преди човекът да успее да бръкне в джоба си. — Обаче като се върне и забележи, че някой е пипал колата, гадното ченге ще ти натика топките в гърлото, докато пукнеш от задушаване. Ясно ли е?