Кльощавият вече не се усмихваше. От гняв беше почервенял като рак, очите му хвърляха мълнии. Все пак не промълви нито дума, само кимна.
— Добре. — Ив пусна ръката му, отстъпи назад, обърна се и се отдалечи.
— Божичко, защо го направихте? — простена Пийбоди.
— Защото сега той е заинтересован никой да не разбие колата ни и час по-скоро да напуснем квартала. Познавам този тип хора — не обичат да си имат работа с полицията, въпреки че в главата им се въртят лоши мисли. Обикновено са безобидни, но човек никога не може да бъде сигурен… — добави тя, иронично се усмихна и заслиза по мръсните метални стълби, водещи към метрото.
— Шегувате се, нали? — Пийбоди я последва, като беше готова всеки момент да използва оръжието си.
— Пази се да не те нападнат в гръб — промърмори Ив, когато се озоваха в мрачното подземие.
Хрумна й, че тук сред застоялия въздух, в недрата на земята под нюйоркските улици, беше царството на проститутките и обречените на смърт наркомани — истинско гнездо на порока.
Почти всяка година кметът се хвалеше, че ще изчисти подземията от измета на обществото, а по телевизията започваха диспути, в които участниците одобряваха или заклеймяваха проекта. От време на време шефът на полицията организираше акция, при която биваха арестувани шепа скитници, а най-долнопробните заведения се затваряха за ден-два.
По времето, когато още беше обикновена униформена полицайка, Ив беше участвала в подобна акция и още си спомняше ужаса, който беше изпитала, писъците, проблясването на ножове и звука на саморъчно изработените бомби.
Тогава Фийни беше неин наставник, както самата тя сега обучаваше Пийбоди. До края на живота си щеше да му бъде благодарна, задето й беше помогнал да се измъкне невредима.
Ив закрачи бързо, като непрекъснато се оглеждаше.
Отнякъде се разнасяше музика, звуците отекваха от надупчените стени и затворените врати на клубовете. Подземните тунели отдавна не се отопляваха, а дъхът й излизаше на облачета, които се разсейваха под жълтеникавата светлина.
Някаква застаряваща проститутка, издокарана с палто, се пазареше с клиент, който изглеждаше още по-зле от нея. Двамата враждебно изгледаха Ив и униформената Пийбоди, сетне побързаха да се отдалечат, за да довършат „сделката“ си.
В една от тесните алеи някой беше запалил огън в голям варел. Около огъня се бяха сгушили неколцина мъже, които продаваха малки пакетчета с наркотици. Когато видяха двете жени, те настръхнаха, но Ив ги отмина, сякаш не беше забелязала нищо.
Можеше да рискува живота си и този на Пийбоди, да повика подкрепления и да арестува наркопласьорите, но знаеше, че само след няколко часа край огъня ще изникнат други търговци на смърт.
Научила се беше да приема, че не всичко можеше да се промени и всички неправди да бъдат поправени.
Продължиха по криволичещия тунел и спряха пред „Геймтаун“. Тъмночервените и сини лампички, които украсяваха фасадата, изглеждаха някак печални под жълтеникавата светлина на лампите в подземието. Кой знае защо напомниха на Ив за застаряващата проститутка, която бяха отминали преди малко.
Напомниха й и за крещяща неонова реклама, която обагряше в червено мръсния прозорец на отвратителната хотелска стая, където живееше с баща си и където той системно я изнасилваше. Докато една нощ го беше убила и беше сложила край на страданията на смазваното от бой и унижавано момиченце…
— Не си я спомням — промълви Ив. Имаше усещането, че миналото заплашваше отново да я погълне.
— Кого не си спомняте? Какво ви е, лейтенант? — Пийбоди, която се беше изплашила от странното изражение на началничката си, трескаво се озърташе. — Кого виждате?
— Никого! — Ив тръсна глава и се опомни, но както винаги цялата трепереше и това я разгневи. Не можеше да си обясни какво кара кошмарните спомени от време на време да изплуват в съзнанието й и да предизвикват чувство за вина и страх. — Никого. Ще влезем заедно. Не се отделяй от мен, прави каквото правя аз. Ако играта загрубее, не се придържай към правилника, а гледай да спасиш живота си.
— Естествено. — Пийбоди преглътна, застана до Ив и двете влязоха в заведението.
Едната зала беше пълна с автомати за електронни игри, от които се разнасяха изстрели, писъци, стонове и лудешки смях. На същия етаж имаше и две кабинки за холограмни изображения. Едната беше заета. Някакво мършаво хлапе току-що беше платило таксата, за да влезе в бой с римски гладиатор или с някакъв мускулест терорист. Ив не спря да погледа — знаеше кой ще бъде победителят.
В другата зала имаше арена, на която две жени с огромни силиконови бюстове и с лъщящи от пот тела, се бяха вкопчили в ръкопашна схватка, окуражавани от възгласите на публиката.