По стените бяха монтирани многобройни монитори, по които зрителите наблюдаваха спортни състезания, провеждащи се на земята на други планети. Залагаха се крупни суми. Загубилите гневно размахваха юмруци.
Ив си запробива път през множеството, без да обръща внимание на сепаретата, където се бяха уединили по-състоятелните комарджии. Мина покрай бара, като хвърли поглед към намръщените мъже, насядали по високите столчета, и се озова в полутъмна зала, където звучеше приглушена музика.
Дузина маси за билярд бяха подредени като ковчези, обграждащите ги лампички примигваха при всяко сблъскване на топките. Само шест бяха заети, но залозите бяха много високи.
Чернокож мъж, върху чиято голата глава беше татуирана златна змия, се състезаваше с дроид служителка на заведението. Едрата, широкоплещеста жена носеше предпазна жилетка и специален гащеризон. В колана й беше втъкнат нож с тънко острие, наточено като бръснач.
Ледо и трима мъже играеха на масата в дъното на залата. Самодоволната му усмивка и мрачните изражения на партньорите му недвусмислено говореха кой печели.
Ив мина покрай жената-дроид, която машинално посегна към ножа, а татуираният промърмори, че не може да търпи скапани полицайки.
Тя можеше да го арестува за обида на служебно лице, но не искаше да подплаши Ледо, който щеше да избяга.
Докато вървеше към него, в залата постепенно настъпи тишина, само по някой смелчага дръзваше да подхвърли неприлична реплика към младите жени. С машиналния жест на жената-дроид Ив разкопча якето си и хвана оръжието си.
Ледо се приведе над масата и допря направената си по поръчка щека със сребърен връх до петата топка. Ако успееше да я вкара в джоба, щеше да спечели петдесет долара.
Не беше пиян и още не бе дрогиран. Никога не се друсаше, докато играеше билярд. Кокалестото му тяло беше напрегнато, сламенорусата му коса беше грижливо пригладена. Тъмнокафявите му очи със зачервени клепачи се открояваха върху бледото му лице. Много скоро щеше да се превърне в един от наркоманите, на които пробутваше стоката си. Ако не се откажеше от порочния навик, зрението му щеше да отслабне и той вече нямаше да може да играе билярд.
Ив мълчаливо го наблюдаваше. Ръцете му леко трепереха, но той умело балансираше с тежестта на щеката. Топката се удари в друга топка и се изтърколи право в джоба.
Ледо умело прикри радостта си, но все пак широко се усмихна. Сетне видя Ив и лицето му се изопна. Не можеше да си спомни коя е младата жена, но знаеше, че тя е ченге.
— Здрасти, Ледо. Трябва да си поговорим.
— Не съм направил нищо. Искам да си довърша играта.
— Налага се да я прекъснеш. Приятелите ти ще почакат. — Тя пристъпи към него, внезапно пътят й беше препречен от мускулест гигант.
Кожата му беше златиста, гърдите му сякаш бяха необятни. Тръпки побиха Ив, когато вдигна поглед към лицето му.
Кожата над веждите му беше продупчена, за да бъдат поставени златни халки. Кучешките му зъби бяха с блестящи сребърни коронки, които проблеснаха в полумрака, когато великанът се усмихна. Беше с трийсетина сантиметра по-висок от Ив и поне с петдесет килограма по-тежък.
Първото, което й хрумна, беше: „Господи, колко е необикновен… и красив.“ Усмихна му се, сетне любезно го помоли да се отдръпне.
— Не сме си довършили играта. — Гласът на гиганта проехтя като гръм, отекващ в каньон. — Този скапаняк ми прибра пет стотачки. Ще играем, докато си ги върна.
— Ще си поговоря със скапаняка, после правете каквото искате.
Ив вече не се тревожеше, че Ледо ще избяга, тъй като двама от партньорите му го бяха хванали под ръка. Великанът леко я побутна и сребърните му зъби отново проблеснаха.
— Ченгетата нямат работа тук. — Повторно я блъсна и добави: — Такива като теб ги схрусквам за закуска.
— В такъв случай… — Ив отстъпи и забеляза победоносното му изражение. Тя рязко се извърна, сграбчи скъпоценната щека на Ледо и заби острия й връх в корема на гиганта. Той изстена и се приведе, а младата жена замахна и стовари щеката върху черепа му. Човекът залитна, тръсна глава и без да обръща внимание на кръвта, стичаща се в окото му, пристъпи към Ив, която го удари с коляно между краката. Гигантът пребледня като платно и рухна на пода. Тя се огледа и се провикна:
— Има ли други желаещи да ме схрускат за закуска?
— Счупи щеката ми! — С изкривено от мъка лице Ледо се спусна към нея и се опита да изтръгне щеката от ръцете й. Дръжката се заби в скулата на Ив; пред очите й притъмня, но тя дори не мигна, а заговори:
— Ах, ти, тъпако…
— Почакайте! — Човекът, който току-що беше влязъл в залата, по нищо не се различаваше от елегантно облечените чиновници, работещи в небостъргачите, намиращи се недалеч от ужасяващото подземие. Беше слаб и изискан, а мръсотията, която покриваше всичко наоколо, сякаш не се полепваше по него.