Без да изпуска Ледо, Ив се обърна и извади значката си.
— В момента нямам работа с теб. Но ако настояваш, винаги мога да намеря повод да те арестувам.
— Не се съмнявам… лейтенант. — Непознатият стрелна значката й със странните си сребристо сини очи, сетне внимателно огледа Ив и Пийбоди, която беше готова да се притече на помощ на началничката си. — Не се случва често едно от най-прочутите нюйоркски ченгета да ни удостоява с присъствието си. Нашите посетители бяха… неподготвени. — Той погледна към гиганта, който стенеше на пода и добави: — В буквалния и в преносния смисъл… Пропуснах да се представя — казвам се Кармайн и съм собственик на заведението. С какво мога да ви бъда полезен?
— С нищо, Кармайн. Искам да си поговоря с един от твоите… клиенти.
— Предполагам, че искате да останете насаме с него. Защо не използвате някоя от свободните стаи?
— Чудесна идея. — Ив изтръгна щеката от ръката на Ледо и я подаде на Пийбоди. — Сътрудничката ми ще върви след теб, приятел. Ако се опиташ да избягаш, тя може да се спъне и да натика скъпоценната ти пръчка в задника ти.
— Не съм направил нищо незаконно — запротестира Ледо с внезапно изтънял глас, но послушно последва Ив и Кармайн. Преминаха през някаква празна зала и се озоваха в дълъг коридор, от двете страни на който имаше врати.
Собственикът на клуба отвори една и с жест покани Ив да влезе.
— Желаете ли още нещо, лейтенант?
— Постарай се да обуздаеш клиентите си. Нито ти, нито аз искаме полицията да „прочисти“ заведението ти.
Кармайн кимна и се отдалечи, а Ив избута в стаята съпротивляващия се Ледо, после се обърна към сътрудничката си:
— Остани на пост, Пийбоди. Разрешавам ти дори при най-малкия повод да използваш оръжието си.
— Слушам, лейтенант. — По-младата жена стисна още по-здраво щеката, със свободната си ръка сграбчи електрошоковата палка и се облегна на стената.
Ив влезе в стаичката и затвори вратата. Обзавеждането се състоеше само от тясно легло и телевизор с мръсен екран. Подът не беше почистван от години, но все пак тук бяха далеч от любопитни погледи. Тя докосна раната от щеката не само защото изпитваше болка. Искаше й се Ледо да си помисли, че жестоко ще му отмъсти.
— Е, приятел, отдавна не сме се виждали.
— Чист съм — побърза да каже той, а младата жена подигравателно се изсмя.
— Не ме мисли за толкова глупава. Не ще бъдеш чист, дори ако прекараш цяла седмица в дезинфекционна камера. Знаеш ли какво означава това? — Тя посочи раната си. — Означава нападение на полицай, което пък ми дава право да те претърся, да те заведа в управлението и да получа заповед за обиск на жилището ти.
— Хей, Далас, по-кротко. — Той вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Ударих те без да искам.
— Може би ще приема твоята версия, ако ми помогнеш.
— На твоите услуги, Далас. Какво ще желаеш — хапчета за повишаване на настроението, за успокояване на нервите, за сексуална възбуда. — Ледо трескаво зарови в джобовете си. — За теб стоката е безплатна. Ако търсиш нещо, с което не разполагам, гарантирам, че ще ти го доставя.
Очите й го пронизаха като стоманени остриета.
— Ако наистина мислиш, че съм дошла за дрога, значи си по-глупав, отколкото предполагах. Въобразявах си, че мозъчето ти е колкото лешник, но явно съм се излъгала.
Ръцете му замръзнаха, изпитото му лице стана безизразно. Сетне се опита да се изсмее и й показа празните си длани.
— Вярно е, че отдавна не сме се виждали, Далас. Забравил съм, че ненавиждаш дрогата. Не исках да те обидя, нали така?
Тя безмълвно продължи да се взира в него, докато върху горната му устна избиха капчици пот. Реши, че при първа възможност отново ще го вкара в затвора, но сега имаше по-важна работа.
— Може би искаш информация, а? Никога не съм бил доносник на ченгетата, но съм готов да ти предоставя информацията срещу услуга.
— Услуга ли?
— Безплатно — побърза да се поправи той. — Задаваш ми въпроси, а аз ти отговарям, стига да мога, разбира се. Какво ще кажеш?
— Съгласна съм. Да започнем със Снукс.
— Интересуваш се от онзи старец с цветята, а? — Ледо облекчено въздъхна. — Чух, че някой го разпорил и му откраднал сърцето. Нямам нищо общо с тази далавера.
— Продавал си му наркотици.
— Не си спомням — уклончиво отговори пласьорът.
— Ще си спомниш, сигурна съм. Откъде Снукс взимаше пари за дрогата?