— Ами… просеше по улиците, понякога продаваше хартиените си цветя. Беше много изобретателен, когато искаше да се надруса… всъщност напоследък страстта му към наркотиците беше неудържима.
— Някога завличал ли е теб или други пласьори?
— Не, защото на бездомниците не даваме стока на кредит. Нямаме им доверие. Обаче Снукс беше готин. Не си пъхаше носа в чужди работи, затова не знам някой да му имаше зъб. Беше добър клиент, никога не се е опитвал да ме измами.
— Май редовно снабдяваш района, където беше „колибата“ му.
— Човек трябва да изкарва прехраната си, Далас. — Тя гневно го изгледа, а Ледо примирено въздъхна. — Да, това е моят район. От време на време се появяват конкуренти, но общо взето се спогаждаме. Все пак живеем в свободна страна, нали?
— Виждал ли си напоследък непознати, които да се интересуват от Снукс и от другите бездомници?
— Като онзи с костюма ли?
Сърцето на Ив подскочи, но тя с престорено безразличие се облегна на стената.
— За кого говориш?
— Ами една нощ се появи някакъв костюмиран тип… беше страхотно изтупан, повярвай ми. — Ледо приседна на леглото и кръстоса тънките си крака. — Обърна се към мен, а аз си помислих, че се страхува някой да не го види, че си купува дрога. Затова идва в бедняшките квартали. Обаче се оказа, че тоя тип не се интересува от стоката ми.
Ив мълчаливо наблюдаваше как пласьорът гризеше ноктите си. Накрая нервите й не издържаха и го попита:
— Какво го интересуваше?
— Снукс. Описа ми го, ама аз не можах да загрея за кого ставаше дума. Повечето бездомници си приличат като близнаци. После костюмираният спомена, че търси човека, който рисувал и правел хартиени цветя, та разбрах, че търси Снукс.
— И ти му съобщи къде живее старецът.
— Разбира се, защо не? — Ледо понечи да се усмихне, сетне в главата му проблесна „гениална“ мисъл: — Леле, значи костюмираният е накълцал Снукс. Ама защо го е направил? Слушай, Далас, нямам никаква вина. Онзи ме попита къде спят бездомниците и аз му казах. И през ум не ми е минавало, че иска да очисти някого. — По челото му изби пот, той скочи на крака. — Не можеш да ми лепнеш убийството. Само поговорих с костюмирания.
— Опиши го.
— Хабер си нямам как изглеждаше. Честно! — Ледо закърши ръце. — Беше елегантен и много чист.
— На каква възраст беше, висок или нисък, пълен или слаб, бял ли беше или чернокож?
— Ами… беше… мъж. — Ледо се заразхожда из стаичката и разсеяно разроши косата си. — Не му обърнах внимание. Дойде преди една-две вечери. Май беше бял… — Той изпитателно погледна към Ив, която невъзмутимо го наблюдаваше. — Да, наистина беше бял. Честно казано, повече ме интересуваше палтото му. Беше черно, дълго и изглеждаше топло.
„Тъпак!“ — помисли си Ив, но упорито продължи да го разпитва:
— Трябваше ли да вдигнеш глава, за да видиш лицето му?
— Аха. — Пласьорът засия, като малчуган, който е решил трудна задача. — Да, беше висок. Обаче не видях лицето му, Далас. Беше тъмно, освен това непознатият беше нахлупил шапката си, после закопча и палтото си, щото студът беше кучешки.
— Не си ли го виждал преди? Мяркал ли се е оттогава?
— Не, повече не го видях, само тогава — преди две, не, три вечери. — Ледо избърса устните си с опакото на дланта си, сетне повтори любимата си фраза: — Не съм извършил нищо незаконно.
— Не е зле да си го татуираш на челото и да не го казваш всеки пет минути. Засега нямам повече въпроси, но искам да знам къде мога да те намеря, ако отново реша да си поговорим. Знай, че много ще се ядосам, наложи ли се да те издирвам.
— Ще бъда на твое разположение. — Той се просълзи от облекчение. — Когото и да попиташ, ще ти каже къде съм.
Понечи да се стрелне покрай Ив, но се вкамени, когато тя сложи ръка на рамото му.
— Ако отново видиш този човек или някой като него, непременно ми се обади, Ледо. Постарай се да не се издадеш пред непознатия, после веднага ми позвъни. — Тя се усмихна толкова зловещо, че наркопласьорът изтръпна. — Всеки ще ти каже как да ме откриеш.
Ледо понечи да попита колко ще получи за информацията, но леденият поглед на Ив го накара да забрави за заплащането. Кимна и побърза да напусне стаичката.
Пийбоди се отпусна едва когато отново се качиха в колата, която беше паркирана на три пресечки от входа към подземието.
— Приключението беше много забавно — престорено невъзмутимо заяви тя. — Предлагам следващия път да поплуваме в басейн с акули.
— Справи се отлично, Пийбоди.
По-младата жена потръпна от удоволствие. Ив Далас не беше от хората, които обичаха да правят комплименти.
— Да си призная, бях се парализирала от страх.