Престъпниците бяха оставили след себе си доказателство за необикновената им гордост, самоувереност и хладнокръвие.
Мислите й бяха прекъснати от бръмченето на комуникатора й. Ив остави хартиените цветя и извади устройството от джоба си. На миниатюрния екран изплува опечаленото лице на Фийни.
— Далас, открих още един случай, подобен на твоя. Ела при мен, за да ти съобщя подробностите.
Шеста глава
— Жертвата се нарича Спиндлър и е бивша проститутка. Сега се занимава със сводничество — обясняваше Фийни. — Била е пристрастена към скъпия наркотик „джаз“. До четирийсетата си годишнина работела като момиче на повикване, после започнала да обикаля улиците в търсене на клиенти.
— Кога е била убита?
— Преди шест седмици. Нейна колежка я открила в жилището й на Дванайсета улица.
— И нейното сърце ли е било извадено?
— Не. Липсвали са бъбреците й. — Ирландецът се обърна и поиска още информация от компютъра. — Сградата, където е живеела, не е оборудвана с охранителна система, поради което не разполагаме с видеозапис на хората, които са влизали и излизали. В рапорта си следователят съобщава, че му е било невъзможно да прецени дали жертвата е пуснала убиеца в жилището си или той е съумял да отключи бравата. Нямало следи от влизане с взлом, жената не била изнасилена, на пръв поглед не липсвали никакви вещи. Жертвата била намерена в леглото й, бъбреците й липсвали. Според патолога смъртта била настъпила дванайсет часа преди да открият нещастницата. Случаят се смята за приключен — допълни той.
— Не може да бъде! — избухна Ив.
— Знаех си, че това ще те заинтересува. — Ирландецът неодобрително стисна устни и се загледа в монитора, където се появиха нови данни. — Следователят — някакъв тъпанар на име Росуел, служител в Сто шейсет и втори участък — решил, че жената е била убита от някой смахнат клиент. Постановил, че случаят не заслужава вниманието на полицията.
— Сто шейсет и втори участък ли? Там се подвизава и Бауърс. Струва ми се, че този участък е развъдник за кретени. Пийбоди! — извика, но сътрудничката й вече беше извадила портативния си видеотелефон.
— Лейтенант, свързвам се с въпросния следовател. Вероятно, ще искате да дойде колкото е възможно по-бързо в управлението за… консултация.
— Кажи му, че го искам тук най-много след час. Благодаря ти, Фийни. Обади ми се, ако се натъкнеш на други подобни престъпления.
— Засега сме проучили само убийствата, извършени в нашия град. Макнаб работи върху допълнителната справка.
— Предупреди го да ми се обади, ако открие нещо. Можеш ли да прехвърлиш информацията на компютрите в кабинета ми и в дома ми?
— Вече съм го направил. — Ирландецът лукаво се усмихна и подръпна ухото си. — Напоследък ми липсват забавления. Имаш ли нещо против да присъствам, докато правиш на пух и прах този Росуел?
— Напротив. Всъщност ми е необходима помощта ти.
Фийни въздъхна.
— Страхувам се, че няма да ми го предложиш.
— Ще го разпитаме тук. Свърза ли се с него, Пийбоди.
— Росуел ще се яви след един час, лейтенант. — Подсмихвайки се, тя прибра видеотелефона си и добави: — Мисля, че до смърт се страхува от вас.
Ив мрачно се усмихна.
— Признавам, че има основание. Отивам в канцеларията си. Повикайте ме, когато онзи глупак благоволи да се появи.
Щом влезе в миниатюрния си кабинет, дочу звъненето на видеотелефона. Разсеяно го включи, докато ровеше из чекмеджетата за някое забравено шоколадче.
— Здравей, лейтенант.
Тя примигна към монитора, видя лицето на Рурк и отново се залови да тършува в бюрото, като мърмореше, че някой й краде сладкишите.
— Човек никога не бива да се доверява на ченгетата — промълви Рурк, сетне присви очи и й нареди: — Приближи се към екрана.
— Какво искаш? — Умът й беше зает с липсващото шоколадче.
— От какво ти е тази синина?
— Синина ли? А, ето го! Не сте успели да го намерите, а, крадливи копелета? — Тя победоносно измъкна шоколадчето изпод купчина формуляри.
— Ив, кой ти насини лицето?
— За какво говориш? — Младата жена разкъса опаковката и неволно се усмихна, като забеляза тревогата на съпруга си. — О, това ли? Играх билярд с момчетата и се поувлякох.