— Направих всичко необходимо за откриването на извършителя.
— Нищо не си направил! — Тя нареди на компютъра да се включи, натисна няколко клавиша и на монитора се появи разрезът в плътта на Спиндлър. — Как смееш да твърдиш, че някаква проститутка е направила това? В такъв случай тя е великолепна лекарка и би спечелила състояние, ако оперираше в някоя частна болница. Още по-невероятно е убиецът да е клиент, тъй като Спиндлър вече не е приемала мъже в леглото си, поне не срещу заплащане. Защо е била убита? Как престъпникът се е добрал до нея? Защо е откраднал бъбреците й?
— Не знам какво се върти в главата на някой смахнат престъпник?
— Ето още една причина да бъдеш уволнен от отдел „Убийства“.
— Чакай малко! — Той скочи на крака и се изпъчи като пуяк. Пийбоди изпод око погледна Фийни и забеляза лукавата му усмивка. — Нямаш повод да ме клеветиш пред шефа. Докато разследвах онзи случай, стриктно се придържах към правилника.
— Очевидно в твоя правилник липсват няколко страници — заяви Ив с леден тон. — Не си направил справка в центровете за трансплантация на органи, не си се заинтересувал дали някой хирург има мотив да извърши престъплението, нито си проверил какви вътрешни органи се търсят на черния пазар.
— Притрябвало ми е да го правя! — Той се приведе към нея. — Някакъв психар е разрязал една дърта кранта и си е взел сувенири. Случаят е приключен. На кого му пука за тази курва?
— На мен! И ако не се отдръпнеш, ще разглася какъв некадърник си.
Росуел стисна зъби, но се подчини.
— Стриктно изпълних задълженията си при онова разследване. — Отчетливо произнасяше всяка дума, сякаш говореше на слабоумен. — Нямаш право да си пъхаш носа в моите случаи и да ми създаваш неприятности.
— Ти си пълен бездарник. А когато пътищата ни се пресичат и разбирам, че навремето не си си свършил работата, направо се вбесявам. Наскоро беше убит някакъв бездомник, сърцето му беше извадено. Въведох в компютъра информацията за двете убийства — излезе, че са извършени от един и същ човек.
— Чух, че си се издънила при това разследване. — Той ехидно се ухили — беше като впримчено животно и страхът го правеше безочлив.
— С Бауърс сте приятелчета, нали? — не му остана длъжна Ив и също се усмихна. Усмивката й го втресе.
— Тя не си пада по теб.
— Направо съм сломена. Освен това се чувствам оскърбена, а когато ме обидят, винаги си го изкарвам на някого. — Приведе се и изсъска: — А сега ти си ми под ръка.
Росуел навлажни с език пресъхналите си устни. Ако беше сам с Ив, моментално щеше да отстъпи. Но в залата присъстваха още две ченгета, които щяха да разгласят наляво и надясно за малодушието му. Ето защо възкликна:
— Само да си посмяла да ме удариш! Ще подам оплакване срещу теб, също като Бауърс. Макар да си любимка на Уитни, ще бъдеш изправена пред дисциплинарната комисия.
Ив неволно сви юмруци. Жадуваше да смаже нахалната му физиономия, но успя да се въздържи и продължи да се взира в него. Сетне се обърна към ирландеца:
— Чу ли? Росуел щял да ме обади на учителката.
— Виждам, че си изплашена до смърт, Далас — бодро възкликна Фийни и пристъпи към масата. — Позволи ми да дам урок на този тлъст тъпанар.
— Много мило от твоя страна, но ми се иска да разрешим проблема като зрели хора. Росуел, повдига ми се от теб. Може би преди години си бил добро ченге, но сега не заслужаваш значката на детектив. Негоден си дори да събираш труповете на бездомниците. Точно това ще напиша в моя рапорт. Междувременно се смятай освободен от длъжността си. Предай на сътрудничката ми всички материали по делото „Спиндлър“.
— Подчинявам се единствено на разпорежданията на моя началник — с треперещ глас заяви Росуел, който напразно се опитваше да запази достойнството си. — Не съм ти подчинен, Далас, и хич не ми пука, че имаш по-висок чин и че мъжлето ти е червиво с пари.
— Ще го имам предвид — спокойно каза Ив. — Пийбоди, свържи ме с капитан Дизъвръс в Сто шейсет и втори участък.
— Слушам, лейтенант.
Ив привидно успя да запази спокойствие, но главоболието й се усили, а стомахът й се сви на топка. Все пак изпита известно удовлетворение, докато наблюдаваше как Росуел се поти, докато тя обясняваше на началника му колко некадърен служител има, сетне поиска разследването на този случай да бъде поверено на нея.
Дизъвръс я помоли да му се обади след един час под предлог, че искал да се запознае с материалите по случая, но за всички беше ясно, че съдбата на Росуел е решена, освен това му предстоеше да изслуша още по-жестоки упреци от шефа си.
След като приключи разговора с капитана, Ив прибра папките и дисковете и се обърна към Росуел.