— Свободен си, детектив.
Той скочи на крака, беше пребледнял от яд.
— Права беше Бауърс, като твърдеше, че си мръсница. Дано тъпкано да ти го върне!
Ив дори не го погледна, а невъзмутимо повтори:
— Свободен си, детектив. — Сетне се обърна към сътрудничката си: — Пийбоди, свържи ме с доктор Морис и го уведоми, че има още едно убийство, което е дело на същия престъпник. Фийни, трябва да пришпорим Макнаб. Надявам се вече да е открил нещо.
Росуел се изчерви от гняв, задето тя открито го пренебрегваше, бързо прекоси залата и тресна вратата след себе си. Фийни дяволито се усмихна.
— Далас, май напоследък си спечели много нови приятели.
— Навярно хората не могат да устоят на благия ми характер и на чувството ми за хумор. Господи, какъв тъпак е този човек! — Опита се да преодолее раздразнението си и добави: — Ще се отбия в клиниката на улица „Канал“, където Спиндлър се е явявала на медицински прегледи през последните дванайсет години. Има вероятност и Снукс да се е лекувал там, тъй като заведението приема хора, които живеят от социални помощи. Така или иначе все отнякъде трябва да започнем. Пийбоди, идваш с мен.
Слязоха с асансьора в гаража, но докато отиваха към колата, Фийни се свърза с Ив по комуникатора.
— Какво открихте? — побърза да го попита тя.
— Макнаб се е натъкнал на друга кражба на сърце. Жертвата е някакъв наркоман на име Джаспър Мот. Бил е убит преди три месеца.
— Преди три месеца ли? Кой е разследвал случая?
— Убийството е било извършено в Чикаго.
— Какво? — Отново я побиха тръпки, стори й се, че вижда пукнатината в стъклото на прозореца, наподобяваща гигантски паяк.
— В Чикаго — повтори Фийни и присви очи. — Далас, какво ти е?
— Нищо ми няма. — Тя се втренчи с невиждащ поглед в сътрудничката си, която вече седеше в колата и търпеливо чакаше. — Можеш ли да изпратиш на Пийбоди информация за случая? Интересува ме името на детектива, който се е занимавал с разследването. Ще помоля Пийбоди да се обади в чикагската полиция за допълнителни подробности.
— Разбира се. Между другото, няма да е зле да хапнеш нещо, малката. Изглеждаш така, като че всеки момент ще повърнеш.
— Казах ти, че съм добре. Предай поздравленията ми на Макнаб — нека продължава в същия дух.
— Нещо неприятно ли ви съобщиха, лейтенант? — поинтересува се Пийбоди, когато Ив седна зад волана.
— Не. Натъкнахме се на трето подобно убийство, но е било извършено в Чикаго, Фийни ще ти съобщи към кого да се обърнеш, за да научиш кой се е занимавал с разследването и да получиш копие от заключението му, както и по-подробна информация. Искам да действаш много бързо, но едновременно не нарушавай устава.
— За разлика от някои хора аз стриктно се придържам към правилника — заяви сътрудничката й. — Едно не ми е ясно — как некадърник като Росуел е станал детектив?
— Знаеш ли, Пийбоди, често животът ни поднася неприятни изненади.
Животът определено беше поднесъл неприятни изненади на пациентите, които се тълпяха в приемната на болницата, намираща се на улица „Канал“. Тук сякаш се бяха събрали всички страдащи и умиращи бедняци в града, загубили всякаква надежда.
Някаква жена с насинено лице кърмеше бебе, друго невръстно дете се беше хванало за полата й и пищеше. Някой непрекъснато кашляше и от време на време се изхрачваше. Шест улични проститутки с помътнели очи и безизразни лица чакаха да минат на задължителен медицински преглед, за да се заемат с нощната си работа.
Ив си проби път до гишето, което се обслужваше от дежурната сестра.
— Попълнете формуляра — монотонно заговори жената, без дори да я погледне. — Не пропускайте да отбележите номера на социалната ви осигуровка и на личната ви карта, както и настоящия ви адрес.
Ив извади значката си и я долепи до бронираното стъкло, сетне попита:
— Кой е шефът ти?
— Вероятно питате за дежурния лекар — скастри я сестрата и невъзмутимо разгледа значката. — Днес дежурна е доктор Димато, но в момента преглежда пациент.
— Имате ли свободен кабинет, където да поговорим насаме с нея?
— Разполагаме с мизерна стаичка, която не може да се нарече кабинет. — Сестрата гневно изсумтя, сетне изключи кода, отвори вратата и с очевидно нежелание поведе двете посетителки към къс коридор. Пийбоди смаяно се озърна и прошепна на началничката си:
— Никога не съм попадала на такова място.
— Имала си късмет. — Самата Ив преди години беше честа посетителка на подобни болници. Сирачетата, които се издържат от държавата, нямат достъп до частни лекари или скъпи клиники.