Сестрата с жест ги покани да влязат в стаичката, която дежурните лекари използваха като кабинет. Ив хвърли поглед към бюрото с размерите на кашон, двата разнебитени стола и компютъра, който изглеждаше още по-архаичен от компютъра й в полицейското управление. Помещението беше дори без прозорец, но някой се беше опитал да го разкраси с два плаката, залепени на стената и с някакво виещо се растение, което беше засадено в нащърбена саксия.
На поличката, където бяха подредени дискове, до миниатюрния модел на човешки скелет, се мъдреше букетче от хартиени цветя.
— Снукс е идвал тук — промърмори Ив.
— Не ви чух, лейтенант.
— Това са цветя, изработени от Снукс. — Тя взе букетчето от полицата. — Съседът му сподели, че ги е подарявал само на хора, които са му били симпатични. Очевидно и той е бил симпатичен на човека, който е запазил подаръка му. Пийбоди, мисля, че най-сетне попаднахме на следа.
Още държеше букетчето, когато вратата с трясък се отвори и в стаичката нахлу млада жена. Беше дребничка и беше наметнала бяла престилка над широкия си пуловер и избелелите си джинси. Късата й златиста коса беше неравно подстригана, но бялото лице с розови страни на непознатата беше изключително привлекателно. Очите й бяха тъмносиви като буреносен облак, гласът й бе заплашителен като гръмотевица.
— Мога да ви отделя само три минути. Чакат ме пациенти и хич не ме е грижа, че сте от полицията.
Ив вдигна вежди. При нормални обстоятелства думите на лекарката щяха да я вбесят, но тя успя да забележи тъмните сенки под очите й и скованата й поза, която издаваше умората й.
Самата тя често работеше до пълно изтощение и добре познаваше признаците му, за това съчувстваше на младата лекарка. Усмихна се и подхвърли на сътрудничката си:
— Напоследък май не сме симпатични на никого. — После се обърна към непознатата: — Аз съм лейтенант Ив Далас. Необходими са ми сведения за неколцина ваши пациенти.
— Името ми е Луиз Димато и не давам сведения на никого, дори на ченгетата. А сега моля да ме извините…
— Става въпрос за мъртви пациенти — подметна Ив, когато лекарката се обърна и тръгна към вратата. — За убити хора. Работя в отдел „Убийства“.
Луиз се върна и внимателно я огледа. Видя слаба жена със сериозно лице и уморени очи.
— Убийство ли разследвате?
— Дори две. — Без да откъсва поглед от лекарката, тя й подаде цветята. — Ваши ли са?
— Да, но какво общо имат… — Внезапно замълча и погледът й стана тревожен. — Не, невъзможно е! Кой е убил Снукс? Та той е напълно безобиден.
— Пациент ли ви беше?
— Всъщност кракът му не е стъпвал тук. — Тя се приближи до старомодния автоготвач и го програмира да приготви кафе. — Веднъж седмично правим с медицинския фургон обиколка на бедняшките квартали и се опитваме да лекуваме несретниците. — От автоготвача се разнесе подозрително съскане. Луиз изруга и отвори вратичката. Вътре имаше локвичка от жълтеникава течност, която подозрително приличаше на урина. — Чашите отново са се свършили — промърмори тя и се извърна. — Бюджетът ни е направо мизерен.
— Също като на полицията — сухо отбеляза Ив.
Младата лекарка се изсмя и прокара пръсти през косата си.
— Срещах се със Снукс, когато бях дежурна с медицинския фургон. Преди около месец го подкупих, за да го прегледам. Струваше ми цели десет долара да науча, че ако не се лекува, след шест месеца той ще умре от рак. Опитах се да му го обясня, но сякаш новината не го развълнува. Подари ми цветята и каза, че съм била добро момиче. — Тя тежко въздъхна и добави: — Мисля, че не беше слабоумен, макар да не успях да го придумам да го прегледа психиатър. Имах усещането, че изобщо не се интересува дали ще живее или ще умре.
— Изготвихте ли му картон, в който да запишете резултатите от прегледа?
— Мога да го открия в компютъра, но се питам какъв е смисълът. Нали не е умрял от рак, а е бил убит?
— Цялата информация за Снукс ми е необходима. Също и за Ерин Спиндлър, която е минавала тук на задължителните медицински прегледи.
— Спиндлър ли? — Луиз поклати глава. — Мисля, че не е от моя контингент. Ако искате сведения за пациентите, лейтенант, трябва да ми съобщите повече подробности. Как са умрели?
— Може да се каже, че смъртта им е настъпила по време на хирургическа операция. — Ив й разказа всичко.
Лекарката смаяно я слушаше, постепенно очите й станаха безизразни и студени. Замисли се, после поклати глава.
— Не зная за тази Спиндлър, но гарантирам, че органите на Снукс бяха негодни за трансплантация и дори на черния пазар никой не би се заинтересува от тях.
— Сърцето му е било извадено и то от отличен специалист. Кой е вашият главен консултант по хирургия?