— Нямаме външни консултанти — уморено промълви Луиз. — Тук аз оперирам. Ако сте решила да ме разпитате или да ме арестувате, ще се наложи да почакате, докато свърша с прегледите на пациентите.
Ив едва сдържа усмивката си.
— За сега не ви арестувам, докторе. Освен ако сте решила да направите самопризнания, че сте извършила ето това. — Тя извади от чантата си снимки на двете жертви и ги показа на лекарката.
Луиз внимателно ги разгледа, сетне подсвирна.
— Който е сторил това, е бил гениален хирург. Знам, че и мен ме бива, но изобщо не мога да се сравнявам с този човек. Знаете ли какво умение, каква сръчност се изисква, за да оперираш при подобни примитивни условия? — Тя поклати глава и подаде снимките на Ив. — Отвращавам се от онова, което е сторил престъпникът, но се възхищавам от блестящите му способности.
— Имате ли представа кой би могъл да… оперира по този начин?
— Мисля, че хирургът е бил гениален; лично аз не познавам величията в нашата професия, а този човек положително е прочут. Ще помоля сестрата да ви осигури необходимите сведения. Пациентите ме чакат. — Тя спря и отново се загледа в изкуствените цветя. В уморените й очи се четеше тъга. — Вече умеем да лекуваме почти всички болести, но все още хора страдат и умират млади, защото са прекалено бедни, прекалено страхливи или пък упорито не желаят да потърсят медицинска помощ. Но съм сигурна, че лекарите рано или късно ще успеят в своята област. Ала за хората от полицията никога не ще има пълна победа. Най-големият враг на човека винаги ще остане самият човек, който по природа е хищник. Ще продължа да лекувам онези, които са били пребити, намушкани с нож или нарязани с брадва, а за вас остава да събирате труповете.
— Аз също побеждавам, докторе, всеки път, когато пъхна зад решетките някой „хищник“. Ще отмъстя за Снукс и Спиндлър, повярвайте ми.
— Вече не вярвам в нищо — прошепна Луиз и побърза да се върне при пациентите си, за които животът беше загубил всякакъв смисъл.
Седма глава
Макнаб откри в полицейските досиета още един бездомник, който бил убит в Париж. Черният му дроб липсвал, но трупът му бил полуизгризан от хищните котки, поради което не можеше да се определи дали операцията е била извършена като онези в Съединените щати. Все пак Ив прибави името на скитника към своя списък.
Взе дисковете със себе си — беше решила да работи вкъщи, докато чака завръщането на Рурк от Ню Лос Анджелис. Този път Съмърсет не я разочарова, а безшумно се появи във фоайето, миг след като тя затвори външната врата.
Тъмните му очи критично я огледаха, сетне икономът сбърчи аристократичния си нос.
— След като порядъчно закъсняхте, лейтенант, и не благоволихте да ме уведомите за плановете си, реших, че вече сте вечеряла.
Ив не беше хапнала нито залък след шоколадчето, което беше открила в бюрото си, но само сви рамене и свали якето си.
— И сама мога да си приготвя вечеря, приятел.
— Радвам се да го чуя. — Съмърсет намръщено я проследи с поглед, когато тя преметна якето си на перилото; правеше го ежедневно, защото знаеше, че това вбесява надутия иконом. — Защото изобщо не възнамерявам да се грижа за менюто ви, щом не ми съобщавате кога ще се приберете.
Младата жена наклони глава и изгледа от глава до пети високия, кокалест Съмърсет.
— Решил си да ми дадеш урок, а?
— Имате сътрудничка, лейтенант. Помолете я да ме информира за намеренията ви, за да мога да поддържам някакъв ред в този дом.
— И двете с Пийбоди имаме много по-важни дела, отколкото да те информираме.
— Делата ви не ме интересуват — високомерно заяви той. — Назначен съм за иконом и стриктно изпълнявам задълженията си. Записах в календара ви датата на благотворителния бал на Лекарския съюз. От вас се иска в петък в седем и половина да бъдете готова и в приличен вид… — Той многозначително огледа овехтелите й ботуши и измачканите й панталони, сетне добави: — … ако изобщо това е възможно.
Ив заплашително пристъпи към него.
— Да не си посмял да пипаш календара ми с гадните си пръсти!
— Рурк ме помоли да запиша датата и да ви напомня, че трябва да присъствате. — Той ехидно се усмихна.
Ив реши, че ще нахока Рурк, задето беше превърнал Съмърсет в куче пазач, което да я дебне.
— Забранявам ти да се бъркаш в работата ми!
— Изпълнявам единствено заповедите на Рурк.
— А пък аз не позволявам на нито един от двама ви да ме командва — заяви тя, тръгна нагоре по стълбата, обърна се и подхвърли: — Целуни ме отзад.
После всеки се уедини в апартамента си; и двамата смятаха, че са излезли победители в словесния двубой.