Ив отиде направо в кухнята; навярно щеше да се ужаси, ако знаеше, че Съмърсет нарочно е повдигнал въпроса за вечерята, надявайки се тя да се нахрани напук на него. В противен случай положително щеше да гладува и тази вечер.
Тя откри в менюто на автоготвача любимото си телешко задушено и си поръча огромна порция. Автоматът избръмча, потвърждавайки поръчката й; в този момент Галахад се промъкна между краката й.
— Сигурна съм, че вече си вечерял — промърмори младата жена, но щом отвори вратичката и ароматът на задушеното изпълни кухнята, котаракът пронизително измяука. Ив реши да му даде малко храна, за да не я оглуши. Галахад се нахвърли върху купата си, сякаш това беше мишка, която можеше да избяга.
Ив занесе чинията и чашата с кафе на бюрото си и разсеяно започна да се храни, докато преглеждаше данните, появяващи се на монитора. Инстинктът й подсказваше, че е на прав път, но все пак трябваше да получи файловете и снимките на другите жертви, за да може компютърът да потвърди предположенията й.
В картона на Спиндлър беше записано, че пациентката е имала болни бъбреци, увредени от някаква инфекция в детството й. Поради това й се налагало редовно да посещава болницата на улица „Канал“.
„Увредено сърце, увредени бъбреци“ — помисли си Ив. Беше готова да се обзаложи на месечната си заплата, че органите на хората, убити в Чикаго и Париж също са били увредени.
Следователно убиецът внимателно подбираше жертвите си в зависимост от органите, които са му били необходими. Ню Йорк, Чикаго, Париж… Доктор Смърт очевидно обичаше да пътува. Тя се питаше къде ли още е бил и каква ли ще бъде следващата му стъпка.
Може би той не живееше в Ню Йорк, а пътуваше по целия свят, както и до другите планети, за да подбира жертвите си. И все пак навярно някой го познаваше, знаеше за изключителния му талант.
Този човек беше зрял, заключи тя, мислено допълвайки психологическата му характеристика, съставена от доктор Майра. Освен това бе високообразован и с голям опит. Вероятно беше спасил живота на безброй пациенти. Какво ли го беше превърнало в убиец?
Дали беше загубил ума си? Не, лудият не е способен на такава прецизност. По-скоро причината беше неговата арогантност. Беше изключително високомерен и горд и беше надарен с изключителен талант. Извършваше блестящи операции, „опитните му зайчета“ неизменно бяха обитатели на бедняшките квартали.
Да, той положително гледаше на жертвите си като на опитни зайчета. Но точно какви бяха експериментите му и с каква цел ги извършваше?
Ив реши, че на всяка цена трябва да проучи работата на изследователския отдел на „Дрейк“.
Сигурна беше, че има някаква връзка между луксозния здравен център и бедняшката болница на улица „Канал“. Убиецът беше проучил пациентите, знаеше навиците им, познаваше заболяванията им.
Най-странното беше, че търсеше хора с увредени органи.
Тя се замисли, сетне поиска от компютъра да издири научни публикации и други данни, свързани с трансплантацията и реконструкцията на органи.
След около час думите започнаха да се сливат пред очите й. Главата й пулсираше от болка, след като непрекъснато трябваше да пита какво означават стотици термини и фрази. Никога нямаше да се справи сама. Необходим й беше консултант, който познаваше тази област или можеше да се запознае със специализираната литература и да й преразкаже за какво става дума.
Погледна часовника си и видя, че наближава полунощ — беше прекалено късно да се обади на Майра или на Морис. Те бяха единствените лекари, на които се доверяваше.
Тежко въздъхна и зачете поредната статия, публикувана в някакъв вестник през 2034 година. Внезапно видя нещо, което я накара да подскочи.
Доктор Уестли Френд, завеждаш изследователския отдел на клиниката „Нордик“, който повече от две десетилетия е работил върху изграждането на изкуствени органи, съобщава за успешна операция, при която на пациента Х са били присадени сърце, бял дроб и бъбреци. Лекарите от клиниката заедно с колегите им от центъра „Дрейк“ в Ню Йорк са посветили близо двайсет години на създаването на органи, които да бъдат масово произвеждани и напълно да заместват човешките.
Авторът на статията коментираше, че революционното откритие ще допринесе за развитието на медицината, че вече за хирурзите нямаше да има неспасяеми пациенти. Въпреки че плодът се наблюдаваше още в утробата на майката и евентуалните дефекти се отстраняваха още преди раждането на детето, все пак се раждаха бебета с порок на сърцето. Възможно бе органът да се изгради като се използват тъкани на пациента, ала това отнемаше време.