— Защо? Доставя ми удоволствие.
— Но аз се чувствам… — Тя смаяна замълча при види това, което съпругът й извади от куфарчето. — По дяволите, какво е това?
— Според мен е котка. — Рурк се засмя и й подаде плюшеното животинче. — Според мен нямаш достатъчни играчки, лейтенант.
Ив неволно се изкиска и възкликна:
— Прилича на Галахад. — Прокара пръст по муцунката на животинчето и добави: — Дори очите й са с различен цвят като неговите.
— Честно казано, специално помолих да имат предвид тази малка подробност. Знаеш ли, когато я видях, си казах, че непременно трябва да я имаме.
Ив се усмихваше и милваше плюшеното животинче. Никога не й беше хрумвало, че през живота си не беше притежавала кукла или играчка, ала Рурк се беше досетил.
— Изглежда глупаво, нали?
— Бива ли да говориш така за нашето дете? — шеговито я упрекна той и погледна към Галахад, който отново се беше настанил на стола и ги наблюдаваше с присвити очи. Сетне презрително вирна опашка и започна да „се мие“ с лапички. — По-голямото дете ревнува — промърмори Рурк.
Ив постави играчката върху бюрото си.
— Може би ще се обикнат, когато се опознаят.
— А сега е време за сън — намръщи се той като видя, че съпругата му възнамерява отново да седне пред компютъра. — След като се наспиш, ще бъдеш много по-работоспособна.
— Може би си прав. Главата ме заболя от тези медицински термини. Знаеш ли нещо за изкуствените органи от серията „Нов живот“?
Той вдигна вежда, но Ив така се беше замислила, че не забеляза изненадата му.
— Може би знам. Утре ще поговорим по този въпрос. Хайде да си лягаме.
— И без това сега не мога да се обадя на никого. — Тя потисна нетърпението си, съхрани информацията и изключи компютъра. — Може би ще се наложи да пътувам, за да разговарям лично с колегите, които са разследвали другите убийства.
Рурк кимна и я поведе към вратата. Нямаше да й позволи да замине сама за Чикаго, щом градът й навяваше такива кошмарни спомени.
Тя е събуди призори и с изненада откри, че беше спала непробудно, а сега се чувстваше изключително бодра. В съня си се беше притиснала към съпруга си и беше обвила бедрата си около него, сякаш го беше вкопчила в капан. Обикновено той ставаше много рано и Ив никога не го откриваше до себе си, ето защо сега се наслаждаваше на допира на мускулестото му тяло.
„Кожата му е толкова гладка, толкова… вкусна“ — помисли си и го целуна по рамото. Лицето му беше така красиво, че всеки път, когато го погледнеше, дъхът й спираше. Бяха женени почти година, но още не можеше да повярва, че този мъж с чувствени устни и гъсти черни ресници й принадлежеше.
Внезапно го пожела, тялото й като че се възпламени, сърцето й затуптя. Предчувстваше удоволствието от ласките му, щастлива беше, че той отвръща на любовта й с още по-голяма любов.
Венчалната й халка проблясна на светлината, проникваща през прозореца над леглото, когато тя повдигна главата му. Топлите му устни се отвориха, езиците им се докоснаха.
Нежно се милваха, постепенно страстта им се разгаряше, въпреки че всеки познаваше тялото на другия. Рурк чувстваше, че сърцето му сякаш ще изскочи от гърдите му, но се стараеше да не бърза. Ръката му намери центъра на насладата на Ив и тя застена — струваше й се, че лети към връх, който искри като вино под слънчевите лъчи. Виковете й на наслада се смесиха с неговите.
Цялото й тяло пулсираше от желанието да се отдаде на Рурк; болката в сърцето й беше сладка като сълзи.
Изви гръбнак, повдигна бедрата си и прошепна името му, когато той проникна в нея. Като че се озоваха в океан, вълните прииждаха и се отдръпваха. Рурк потърси устните й и безкрайната му нежност я обгърна.
Той почувства как Ив отново полетя към невидимия връх, бедрата й се стегнаха около кръста му, цялата потръпна. Удоволствието, което беше изписано на лицето й, накара сърцето му да се свие, сякаш любовта беше смъртоносен куршум. Тя не откъсваше поглед от него, въпреки че кехлибарените й очи потъмняха.
„И двамата сме безпомощни“ — помисли си Рурк, впи устни в нейните и позволи на страстта да го завладее изцяло.
Ив побърза да вземе душ и си помисли, че отдавна не се е чувствала толкова бодра и в добро настроение. Когато спря водата, чу приглушения глас на говорителката, която съобщаваше сутрешните новини по телевизията. Представи си как Рурк ги слуша с половин ухо, докато преглежда борсовите сведения и пие първата си чаша кафе.
„Прилича на всеки друг примерен съпруг“ — насмешливо си помисли тя и побърза да влезе в кабинката за изсушаване. Когато се върна в спалнята, видя точно онази гледка, която си беше представяла: съпругът й пиеше кафе и се взираше в монитора на компютъра, докато Надин Фарст от Канал 75 четеше новините.