Когато видя Ив, той се усмихна и отбеляза:
— Изглеждаш отпочинала, лейтенант.
— Действително се чувствам добре, но е крайно време да се залавям за работа.
— Струва ми се, че вече добре поработихме.
Тя се обърна и лукаво го изгледа.
— Май трябваше да уточня, че имам предвид служебните дела.
— И в това отношение мога да ти помогна. — Рурк замълча, докато тя облече бяла риза и набързо я закопча. — Според метеоролозите днес се очаква застудяване. Ще замръзнеш с тази дреха.
— Не бой се, няма да бъда на открито — промърмори Ив, когато той й подаде син вълнен пуловер. — Много си досаден, приятелю.
— Нямам друг избор. — Рурк поклати глава и оправи яката на ризата й. — Ще поръчам закуска.
— Ще хапна в управлението.
— По-добре закуси тук, за да поговорим. Снощи спомена продуктите от серията „Нов живот“.
— А-ха. — Тя смътно си спомняше, че го беше питала за тези продукти, но тогава беше уморена до смърт и все още бе под влиянието на кошмарния сън. — По-късно ще се занимая с тях. Научих, че са изкуствени човешки органи, изработвани от тъкан, която е открита от учените в клиниката „Нордик“. Предполагам, че имат някаква връзка с кражбите на органи, които разследвам в момента.
— В такъв случай и двамата с теб ще имаме неприятности. От пет години съм собственик на фирмата „Нов живот“.
— Да му се не види! — беше единственото, което успя да каже тя.
— Очаквах подобна реакция. Но нали те предупредих, че една от моите компании произвежда изкуствени органи?
— Защо винаги твоя компания е замесена в случаите, с които се занимавам?
— Нямам представа. По-добре седни и ми разкажи как стигна до „Нов живот“, а аз ще ти предоставя пълна информация за фирмата.
Ив нервно разроши косата си, после си каза, че Рурк не е заслужил гнева й. Тежко въздъхна и измъкна панталоните си от гардероба, като мърмореше:
— Ще се опитам да погледна нещата откъм добрата им страна. Поне информацията, която ще получа, ще бъде достоверна и не ще губя излишно време. — Тя навлече панталоните си и все пак не успя да сдържи гнева си. — По дяволите, защо трябва да притежаваш всичко?
Рурк се позамисли, сетне се усмихна.
— Защото ми доставя удоволствие. Но това е тема друг разговор. Сега искам да закуся.
Поръча и за двамата вафли, пресни плодове и още кафе, после се облегна на стола.
Ив остана права и намръщено го наблюдаваше.
— Отново те питам — защо трябва да притежаваш всичко?
— Защото имам възможност, скъпа моя. Изпий си кафето. Дано след това настроението ти да се подобри.
— Не съм в лошо настроение, а ти престани да се отнасяш с мен като с глупачка. — Все пак тя седна и взе чашата си. — Разкажи ми нещо повече за производството на и изкуствени органи.
— Това е много доходен бизнес. Компанията „Нов живот“ се занимава и с изработването на изкуствени крайници. Интересуват ли те счетоводните данни?
— Не, в момента, но сигурно ще ми потрябват. Използвате ли като консултанти лекари?
— Така мисля, въпреки че работата изисква по-скоро технически познания. — Той сви рамене. — И в момента имаме изследователски отдел, но основните продукти са били усъвършенствани години преди да купя компанията. Какво общо има „Нов живот“ с твоето разследване?
— Методът за масово производство на изкуствени органи е бил разработен в клиниката „Нордик“ в Чикаго; специалистите от „Нордик“ работят съвместно с „Дрейк“. И в двата града са открити мъртъвци с липсващи органи. Натъкнахме се на трето подобно убийство в Париж. Искам да разбера дали и там има медицински център, който се занимава с трансплантации. Уестли Френд е работил предимно с продуктите на „Нов живот“.
— Нямам информация за медицински център в Париж, но веднага ще я получа.
— Познаваш ли доктор Уестли Френд?
— Бегло. Беше в съвета на директорите на „Нов живот“, когато купих компанията, но съм разговарял с него само служебно. Подозираш ли го?
— Самоубил се е миналата есен, следователно е извън подозрение.
— О, не знаех.
— Доколкото разбрах от материалите, които прегледах, той е бил шеф на екипа, разработил технологията за масово производство на органи. Когато те започнали да се прилагат, възстановяването на човешки сърца, бъбреци и бели дробове било преустановено. Може би някой е решил да го възобнови.
— Едва ли, защото процесът отнема много време и средства. Възстановяването на органи е икономически неизгодно. Производствената цена на изкуственото сърце е около петдесет долара, а продажната — два пъти по-висока. Добавяме хонорара на хирурга и таксата, която клиниката взима за операция, и излиза, че всеки пациент може да има ново сърце със стогодишна гаранция срещу по-малко от хиляда долара.